Как умират птиците
Те бяха две свободни птици, които си летяха безгрижно в гората. Бяха плахи, наивни и млади, особено женската, когато събраха в едно сърцата си, за да станат завършена цялост.
В онази пролет гората се листеше в цялата си красота. Двете влюбени птици си избраха най-старото и стабилно дърво и си свиха мило семейно гнездо. Занизаха се много лета. Една рожба, а след две лета и втора роди женската птица. А след още някое и друго лято и трета свидна рожба им се появи на бял свят. Гальовно и славейно им пееше женската, любвеобилна беше. Мъжката птица се грижеше за всичко. Носеше прехраната и поддържаше гнездото, за да е топло и сигурно. Струеше любов. Имаше обич. Единство цареше. Щастливи бяха птиците. Живота в гората бавно течеше.
Заредиха се топли лета и неусетно дойде есента. Малките бяха пораснали. Търсеха своята си съдба и скоро всяко отлетя на юг.
Сами останаха двете птици. Нямаше гласчета пискливи. Цветната пролет отдавна беше отминала. Женската, все още с окраска красива, вече не беше истински щастлива. През годините тя бе обсебена от малките и така и не забеляза, че мъжкият някак се бе променил. Той бе станал слаб духом. Беше посегнал към убийственото биле. Удавиха го изпитите пълни чаши. Нервен и мнителен стана. Ревност изгаряше сърцето му и се пречупи. Предаде женската. Гневеше се, когато тя летеше свободно. Не и вярваше и искаше да я затвори в клетка. Задушаваше я с криворазбраната си птича обич. Той я обичаше... или поне така си мислеше. И тя го обичаше, но се умори от него. Недоверието на мъжкия бе тежък товар за нея. Тя не можеше да го понесе. Искаше да лети свободно и всичко да е както преди, когато учеше малките да летят. Беше ги отгледала и научила да се грижат сами за себе си. Вече нищо не беше същото. Птиците се превърнаха в две полусенки.
Беше късна есен. Гората се оголи и опустя. “Тук вече нищо няма да се роди! Идва зима. Дошло е тежко време, всичко ще замръзне и ще потъне в забрава.” - мислеше си женската птица. Старото дърво, на което беше гнездото им, започна да съхне и стана нестабилно. Тежки мисли терзаеха женската. Ще може ли да направи това? Сърце, дали ще и даде? Непосилно и беше. Тя бавно гаснеше.
На кръстопът бяха птиците. Нямаше вече единство помежду им. Мъжкият трябваше да поеме нанякъде, а женската тъкмо в обратната посока.
“Той смелост има ли да направи това? Или аз да поема тежката вина и... клечката сама да драсна, та всичко да изгори?!” – мислеше си женската.
***
Нищо не остана в гората. Само опустошени птичи сърца.
Две разделени - умиращи души. Птича съдба.
А бяха две свободни птици!
16.12.2008
Jullie
© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Безжичен!
-
Притчата, или алегорията, или просто разказът, който ни кара да мислим много по-нашироко - това са нещата, които ми се иска да виждам и чета... Мисля, че това произведение е от тях.
-
Ех, gerrda, къде ме върна...!
Благодаря ти, че си тук! -
Аплодисменти! (шумни)
Браво! -
А бяха две свободни птици...
забравили този простичък факт... -
Благодаря за отделеното време, за прочита! Съгласна съм с теб по отношение на уроците.
Тук сме за да се учим!!!
Няма грешки - само ненаучени уроци! И животът ще ни "къса", докато не ги научим, след това можем да вървим напред към следващия урок... -
Жули, понеже алегорията приписва на птиците малко от човешките ни слабости и несъвършенства, бих поспорил с теб за посоката на посланието, но това няма как да стане следварително. В живота е обратно - хората се учат от птиците как по-малко да грешат и как да летят, когато им е полетно.
-
Нека! Благодаря ти!
-
Нека вятър свободно развява косите ни или перцата ни...
Много съдържателно, Жулли - поздравления! -
Благодаря ви, че сте тук и прочетохте!
-
така е когато любовта,свободата, e зависима...
-
Прочетох и много харесах!
Определено въздейства!
Прегръдка, Жулли! -
Свободата често се превръща в птица с подрязани криле...
-
Тъжно!Птици преплетени с човешки съдби!
Поздрави за разказа Жулли!!! -
Julie, развълнува ме!
-
Дори и изтощена от живота, птицата си е птица Юле, тя има криле!
Прегръщам те за хубавия разказ! -
Чудесно !!!
-
Наистина искам, но не намирам думи за коментар!
Поздрави.Чудесно е! -
Алегоричност...Колко човешки чувства са затаени в перушината на птиците...
-
Без думи!
Кратко,силно и незабравимо!
Поздрави и от мен! -
Припомни ми заглавието "Птиците умират сами". Уви...
-
Много въздействащо...Като че ли, и аз загубих нужните думи, но моите, на фона на всичко, което прочетох биха били излишни. Комплименти!
-
Тъжно...
-
Чудесно Е! Сега съм само емоция...като ми дойде и умът ще пиша пак! Поздрави, Жулли!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
