24 may 2016, 17:27

Какво може да коства едно „Здравей“

  Prosa » Otros
1.3K 0 4
1 мин за четене

Всеки ден ужасно много хора се разминават. Не просто буквално. Разминават се душите им, сърцата им си обръщат гръб. Защо? Може би просто има нещо във водата или е от химикалите, с които ни пръскат доматите, обаче е факт, че хората се превръщаме в страхливци.  

 

В ежедневието ни колко често се случва да ни осени някоя добра идея, а колко бързо след това идва и собственият ни песимизъм в отговор? Колко възможности сме пропилели, заради его, комплекси и страхове? Много. И се разминаваме. Може би сме толкова заети, че ни е шубе да се спрем за малко (с някого?). 

 

Броят на пътите, в които сме казали 'здравей' на някой непознат е правопропорционален на възможностите да открием нещо ново, нещо, което този път, за разлика от предишните хиляда, си заслужава. 

 

...Или пък не, страхът е по-важен. Нека да помълчим една минута в памет на свободната ни същност и да възкачим на трона асоциалността, към която се стремим. Никой не може да ни нарани ако си седим в черупката, нали? Няма по-безопасна зона от дивана вкъщи с котките, кабелната и поредното реалити. Или и това не звучи много хубаво?

 

Просто кажи здравей на някого. Сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора С. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...