24 мая 2016 г., 17:27

Какво може да коства едно „Здравей“

1.3K 0 4
1 мин за четене

Всеки ден ужасно много хора се разминават. Не просто буквално. Разминават се душите им, сърцата им си обръщат гръб. Защо? Може би просто има нещо във водата или е от химикалите, с които ни пръскат доматите, обаче е факт, че хората се превръщаме в страхливци.  

 

В ежедневието ни колко често се случва да ни осени някоя добра идея, а колко бързо след това идва и собственият ни песимизъм в отговор? Колко възможности сме пропилели, заради его, комплекси и страхове? Много. И се разминаваме. Може би сме толкова заети, че ни е шубе да се спрем за малко (с някого?). 

 

Броят на пътите, в които сме казали 'здравей' на някой непознат е правопропорционален на възможностите да открием нещо ново, нещо, което този път, за разлика от предишните хиляда, си заслужава. 

 

...Или пък не, страхът е по-важен. Нека да помълчим една минута в памет на свободната ни същност и да възкачим на трона асоциалността, към която се стремим. Никой не може да ни нарани ако си седим в черупката, нали? Няма по-безопасна зона от дивана вкъщи с котките, кабелната и поредното реалити. Или и това не звучи много хубаво?

 

Просто кажи здравей на някого. Сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора С. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...