Всеки ден ужасно много хора се разминават. Не просто буквално. Разминават се душите им, сърцата им си обръщат гръб. Защо? Може би просто има нещо във водата или е от химикалите, с които ни пръскат доматите, обаче е факт, че хората се превръщаме в страхливци.
В ежедневието ни колко често се случва да ни осени някоя добра идея, а колко бързо след това идва и собственият ни песимизъм в отговор? Колко възможности сме пропилели, заради его, комплекси и страхове? Много. И се разминаваме. Може би сме толкова заети, че ни е шубе да се спрем за малко (с някого?).
Броят на пътите, в които сме казали 'здравей' на някой непознат е правопропорционален на възможностите да открием нещо ново, нещо, което този път, за разлика от предишните хиляда, си заслужава.
...Или пък не, страхът е по-важен. Нека да помълчим една минута в памет на свободната ни същност и да възкачим на трона асоциалността, към която се стремим. Никой не може да ни нарани ако си седим в черупката, нали? Няма по-безопасна зона от див ...