Какво означава да обичаш истински? Някога мислех, че знам отговора: означаваше да мисля за него повече, отколкото за себе си, да си мечтая да прекарам останалата част от живота си с него. Нямаше да е невъзможно. Веднъж той ми каза, че ключът към щастието се крие в простичките неща — брак, семейство… като всички. Това означаваше стабилна работа, къща с бяла дъсчена ограда и микробус, за да водим децата на училище, на зъболекар, на тренировки по футбол и на уроци по пиано. Две или три деца, не беше сигурен, но аз знаех, че когато му дойде времето, щяхме да оставим природата и Бог да уточнят бройката. Всъщност нямаше значение колко щяха да са децата, важното беше, че вечер щяхме да си лягаме един до друг в голямото легло, да се смеем, да разговаряме и да се любим. Не исках много, нали? При положение, че двама души се обичат? Ей така си го мислех. И докато част от мен тайничко продължава да се надява, че това е възможно, знам много добре, че няма да се случи.