От близо 6 години съм завършил магистърска степен, преди това имам бакалавърска, за която се „борих” 4 години. Работя успешно по специалността си, харесвам много работата си, обичам институцията и колегите си; никога не съм имал някакви сериозни спорове и кавги с тях. Ще кажете: мечта. Но има един кошмар, който сънувам периодично, и той е свързан с обучението ми от 1 до 12 клас в училище, и по-точно с предмета Математика. Сънувам следното: работя своята работа, печеля добре, но в един момент се оказва, че имам висше, а нямам средно образование. И то защото в училище не съм успял да завърша последната година и ми е била оставена оценка Слаб 2 по предмета Математика. В съня се налага да се върна, за да изкарам отново целия кошмар на 12-ти клас, включително всички останали предмети, кои от тях харесвам, кои не. Пак контролни почти всеки ден, изпитвания на дъската, пак по 7 или 8 часа закован на един чин, слушаш и трепериш госпожата да не те посочи, да не се изложиш пред класа, да не станеш за смях. След толкова време, през което съм успял да се откъсна от това напрежение, кошмарите периодично се повтарят; и то само защото този предмет, математиката, не я разбирах и тогава. Едно, че в реалния живот никога няма да ти потрябва, освен някоя елементарна сметка в магазина … но не, тангенс, котангенс, логаритми, лица на пирамиди и конуси … Та, в съня се връщам в този последен клас от гимназиалното си образование, минавам през целия кошмар отново, за да взема диплома за средно образование, въпреки че имам две такива за висше … някак парадоксално. Колкото и да обяснявам, никой не ме чува и се оказвам извън закона с диплома за бакалавър и магистър, но не и за средно. Така или иначе, не вярвайте като ви казват, че училищните години са най-хубавите в живота ви – НЕ. Ще започнете да печелите пари самостоятелно, да ги харчите за каквото искате, без да искате позволение, без ограничения и обещания от сорта на „ще си поправя оценката, ако ми позволиш еди какво си…”. Та, кошмарите от училищните години и по-конкретно от математиката, ме преследват до ден днешен, 11 години след завършването. Дали ще отшумеят, времето ще покаже …
© Янко Трендафилов Todos los derechos reservados