Какъвто ме правиш ти
Нахвърлих й се. Безпощадно. Жадно. Изпепеляващо. Унищожаващо. Тя протегна ръце и понечи да ме прегърне, но аз я спрях. Хванах китките й и ги заключих здраво между ръцете си, зад гърба й. Рязко я дръпнах към себе си и погледът ми шареше по тялото й. О, как само я исках. Докосвах я. Без да спирам. Гърдите, ръцете, гърба, врата й...навсякъде! Леко усилвах натиска, когато ръката ми се спреше на шията й. После, докато все още държах китките й, със свободната си ръка вплетох пръсти в косата. Тогава за пръв път погледнах директно в очите й. И вече вкопчил пръсти в златните й къдрици, знаех какво искам да сторя. Изпитвах първично чувство...бе ме завладяло нещо диво. Исках да дърпам косата й и да целувам и хапя врата й...Но тогава срещнах очите й. Тези пъстри очи с кехлибарен оттенък и изумруденозелен блясък. Толкова необикновени! Не цветът им ме изуми, а начинът, по който ме гледаха. С такава любов. Изпълнени с обожание. Невинни. Добри...Детски. И същевременно женствени. Сякаш...сякаш бяха влюбени. И в същия миг ръцете ми омекнаха, пуснах я и се отдръпнах на крачка разстояние. Тя ме превръщаше в друг. Не бях мъжът, който съм бил цял живот, когато бях с нея. Сякаш пренебрегвах всичките си инстинкти и бях готов да сторя всичко за нея. Дори да се наложи да потисна всичко вътре в мен, исках да бъде щастлива. Приближих се отново до нея, погалих лицето й с върха на пръстите си и я прегърнах. Плавно я вдигнах от земята и я занесох в спалнята. Там я поставих внимателно на леглото и не спирах да гледам в очите й. Тя не промълви нищо. Нито един звук. Просто следеше всяко мое действие. Надвесих се над нея...и целунах челото й. След това се обърнах й си отидох. Знаех само, че никога няма да забравя очите й.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Стайков Todos los derechos reservados
