Нахвърлих й се. Безпощадно. Жадно. Изпепеляващо. Унищожаващо. Тя протегна ръце и понечи да ме прегърне, но аз я спрях. Хванах китките й и ги заключих здраво между ръцете си, зад гърба й. Рязко я дръпнах към себе си и погледът ми шареше по тялото й. О, как само я исках. Докосвах я. Без да спирам. Гърдите, ръцете, гърба, врата й...навсякъде! Леко усилвах натиска, когато ръката ми се спреше на шията й. После, докато все още държах китките й, със свободната си ръка вплетох пръсти в косата. Тогава за пръв път погледнах директно в очите й. И вече вкопчил пръсти в златните й къдрици, знаех какво искам да сторя. Изпитвах първично чувство...бе ме завладяло нещо диво. Исках да дърпам косата й и да целувам и хапя врата й...Но тогава срещнах очите й. Тези пъстри очи с кехлибарен оттенък и изумруденозелен блясък. Толкова необикновени! Не цветът им ме изуми, а начинът, по който ме гледаха. С такава любов. Изпълнени с обожание. Невинни. Добри...Детски. И същевременно женствени. Сякаш...сякаш бяха влю ...