Stormrage (Георги Стайков)
5 8
1 нояб. 2019 г., 01:45

Какъвто ме правиш ти 

  Проза » Рассказы, Эротическая
922 1 7
1 мин за четене

Нахвърлих й се. Безпощадно. Жадно. Изпепеляващо. Унищожаващо. Тя протегна ръце и понечи да ме прегърне, но аз я спрях. Хванах китките й и ги заключих здраво между ръцете си, зад гърба й. Рязко я дръпнах към себе си и погледът ми шареше по тялото й. О, как само я исках. Докосвах я. Без да спирам. Гърдите, ръцете, гърба, врата й...навсякъде! Леко усилвах натиска, когато ръката ми се спреше на шията й. После, докато все още държах китките й, със свободната си ръка вплетох пръсти в косата. Тогава за пръв път погледнах директно в очите й. И вече вкопчил пръсти в златните й къдрици, знаех какво искам да сторя. Изпитвах първично чувство...бе ме завладяло нещо диво. Исках да дърпам косата й и да целувам и хапя врата й...Но тогава срещнах очите й. Тези пъстри очи с кехлибарен оттенък и изумруденозелен блясък. Толкова необикновени! Не цветът им ме изуми, а начинът, по който ме гледаха. С такава любов. Изпълнени с обожание. Невинни. Добри...Детски. И същевременно женствени. Сякаш...сякаш бяха влюбени. И в същия миг ръцете ми омекнаха, пуснах я и се отдръпнах на крачка разстояние. Тя ме превръщаше в друг. Не бях мъжът, който съм бил цял живот, когато бях с нея. Сякаш пренебрегвах всичките си инстинкти и бях готов да сторя всичко за нея. Дори да се наложи да потисна всичко вътре в мен, исках да бъде щастлива. Приближих се отново до нея, погалих лицето й с върха на пръстите си и я прегърнах. Плавно я вдигнах от земята и я занесох в спалнята. Там я поставих внимателно на леглото и не спирах да гледам в очите й. Тя не промълви нищо. Нито един звук. Просто следеше всяко мое действие. Надвесих се над нея...и целунах челото й. След това се обърнах й си отидох. Знаех само, че никога няма да забравя очите й.

© Георги Стайков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • На мен ми хареса написаното- шрифтът според мен е подходящ и допълва красотата на момичето, на чувствата, на промяната...
  • Благодаря, Жени! Оценявам, че се отби.
  • Не всеки път човек е готов за промяната, която другия предизвиква у него. Най-нормалният човешки страх е да напуснем зоната си на комфорт... заради въпроса "Ами, ако...?!"
    Прецизно дозирана еротика, малко съспенс... много ми хареса, признавам
    (монитора ми е с висока разделителна способност и шрифта е предимство)
  • Темата е дълга, да. Ще я обсъждаме друг път, но разчупване и непознаване не са взаимоизключващи се. Хубава вечер!
  • Моля. Използването на подобни шрифтове не говори за разчупване на статуквото, а - за непознаването му. 😊
    Има правила, които са създадени за удобство, и затова хората са свикнали с тях. Но това е друга тема, доста дълга.
  • Ръкописният шрифт е вграден в опциите на сайта. Доста приятно седи според мен, всичко се губи в коловозите на Times New Roman 12 point. Статуквото невинаги е най-доброто нещо. Благодаря, че се отбихте!
  • Излиза ми някакъв ръкописен шрифт, почти невъзможно е да се прочете. И дразнещо очите.
Предложения
: ??:??