ljubomira (Любомира)
30 1345
20 may 2012, 15:17

Камъни 

  Prosa » Otros
757 0 2

Камъни

 

           Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме стари. Много стари. Искаме да я чуем. Да чуем новото. И да пофантазираме. Дори да помогнем. Така си мислим.

           А стъпките си вървят. На равни интервали, с умерена тежест…

           Ние само стоим и чувстваме.

© Любомира Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • всеки сам търси отговорите...
    поздрав!
  • Е? Какво?
    В какво се вглъбява? Накъде върви? От какво ще се уплаши? Кои са лудите? Как камъните помагат?
    Всички тези въпроси чакат отговор. Чак тогава тези изречения могат да се превърнат в нещо.
    Ще река, че засега те едва наподобяват това нещо, понеже се подчиняват на безформеност и неопределено.
    Оформи камъните! Направи от тях красива скулптура! Придай им смисъл!
Propuestas
: ??:??