May 20, 2012, 3:17 PM

Камъни

  Prose » Others
1.1K 0 2

Камъни

 

           Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме стари. Много стари. Искаме да я чуем. Да чуем новото. И да пофантазираме. Дори да помогнем. Така си мислим.

           А стъпките си вървят. На равни интервали, с умерена тежест…

           Ние само стоим и чувстваме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира All rights reserved.

Comments

Comments

  • всеки сам търси отговорите...
    поздрав!
  • Е? Какво?
    В какво се вглъбява? Накъде върви? От какво ще се уплаши? Кои са лудите? Как камъните помагат?
    Всички тези въпроси чакат отговор. Чак тогава тези изречения могат да се превърнат в нещо.
    Ще река, че засега те едва наподобяват това нещо, понеже се подчиняват на безформеност и неопределено.
    Оформи камъните! Направи от тях красива скулптура! Придай им смисъл!

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...