20 мая 2012 г., 15:17

Камъни

Проза » Другие

1.1K 0 2

Камъни

Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме стари. Много стари. Искаме да я чуем. Да чуем новото. И да пофантазираме. Дори да помогнем. Така си мислим.

А стъпките си вървят. На равни интервали, с умерена тежест…

Ние само стоим и чувстваме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sani-ti (Таня Иванова)

всеки сам търси отговорите...
поздрав!

2012-08-02T16:15:13+03:00
Arogarn (Калин Кръстев)

Е? Какво?
В какво се вглъбява? Накъде върви? От какво ще се уплаши? Кои са лудите? Как камъните помагат?
Всички тези въпроси чакат отговор. Чак тогава тези изречения могат да се превърнат в нещо.
Ще река, че засега те едва наподобяват това нещо, понеже се подчиняват на безформеност и неопределено.
Оформи камъните! Направи от тях красива скулптура! Придай им смисъл!

2012-05-20T20:45:38+03:00