Камъни
Камъни
Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме стари. Много стари. Искаме да я чуем. Да чуем новото. И да пофантазираме. Дори да помогнем. Така си мислим.
А стъпките си вървят. На равни интервали, с умерена тежест…
Ние само стоим и чувстваме.
© Любомира Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Е? Какво?
В какво се вглъбява? Накъде върви? От какво ще се уплаши? Кои са лудите? Как камъните помагат?
Всички тези въпроси чакат отговор. Чак тогава тези изречения могат да се превърнат в нещо.
Ще река, че засега те едва наподобяват това нещо, понеже се подчиняват на безформеност и неопределено.
Оформи камъните! Направи от тях красива скулптура! Придай им смисъл!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
поздрав!