Синкав цигарен дим се стелеше на слоеве над все още отрупаната маса. Жена ми се беше омаяла от ароматното червено вино и една загадъчна усмивка, тип „Мона Лиза” не слизаше от лицето ѝ. Привършвахме малък домашен гуляй в чест на новата реколта от цитирания елексир, която току-що бях домъкнал от провинцията.

    Не си мислете, че съм някакъв корифей или крупен производител в тази област. Напротив – аз съм абсолютен лаик, спазващ една древна и простичка рецепта за направата на въпросното червено вино, което ще рече че изобщо не се осланям на постиженията в химическата наука. Голяма част от гроздето успявам да отглеждам сам в един затънтен наследствен селски имот, а останалия необходим материал си набавям от пазара. По този начин комбинирам различни сортове грозде и понякога успявам да постигна дори известен баланс в ароматите и плътността на божествената напитка. Е, тази година магията някак се беше получила и за да си изпрося все пак някакво признание поканих две и половина приятелски семейства на дегустация у дома. Не се разминаха и подходящите мезета, демек традиционните пържоли и съпътствуващи ги там разни гарнитури според сезона. А сезонът, както се досещате, беше една напреднала хладна есен и навън започваше да намирисва на зима.

    Та, нали ви казах - две семейства и половина... Двете семейства ясно, а половинката се представляваше от един приятел – ценител на питиета, който разпрегна преди няколко години брачния хомот и забразди солово из полето на живота. Посръбваше си повечко с махленските пияндета и го караше накак по-лежерно и безметежно. Израстнахме заедно в нашия квартал и незнам как съумяхме да запазим приятелството си, въпреки различията в нашите житейски съдби.

    А двете семейства си бяха две най-обикновени приятелски семейства, както всички останали такива, само дето едната от дамите беше дошла в предизвикателен тоалет, силно стимулиращ похотливи нюанси в помислите ни... имам предвид в помислите на мъжката част от участниците. Е да, ама те се разотидоха и останахме тримата: аз и жена ми - по обясними причини и моят приятел-отшелник - по още по-обясними причини. Нека го наречем Киро, за да се различаваме все пак, та нали аз съм Спиро... Точно така – Киро, Спиро и жена му... на Спиро, де.

    - Ама как се беше нагласила тази! Взе ми акъла. – подхвърли с надебелял език Киро още в мига, щом жена ми се запъти към кухнята за да отсервира излишните вече прибори.

    - Видя ли какъв крак вади. И тези ботушки, мммм... – веднага се включих в обсъждането на мадамата.

    - Страшна мръсница! И как се усмихваше само! – Киро запали поредна цигара и зарея мътен поглед някъде в отсрещната стена.

    - Да бяхме ги поканили да поостанат, та да си спретнем едно суйнг-парти, ама ти Киро - нали си нямаш партньорка, та няма как да се включиш. – нарочно започнах да дразня моя приятел, който беше сериозно напреднал с  алкохола.

    - Да, ама можех да се включа в тройка, ако бяха такова...а-а  останали, ясно ли ти е! – натъртено ми отвърна той и изпуфка облак дим като доказателство.

    - Ха така, с тях двамата ли? А ние с жена ми да се бяхме изнесли нанякъде. Ти защо не си тръгна с тях, бре любовнико? Представяш ли си само каква картинка щяхте да бъдете – те си спират такси и ти с тях, те слизат през блока си и ти с тях, те се качват в асансьора и ти с тях. – заиронизирах го аз.

    - Можеше и да ме огрее, като си спомня само как ме гледаше тя... Поне да бях ѝ взел телефона. А сега какво, като дори не съм и опитал? Нали знаеш, почукай за да ти отворят. Ясно ли ти е! – алкохола се разбунтува и влезе в схватка с меланхолията, наслойла се като есенна мъгла  в разбърканото съзнание на Киро.

    - Е хайде сега, да не се отчайваме. Светът не се е свършил. Ще ги поканим пак и тогава ще можеш да наваксаш пропуснатото. – съжалих, че го бях подразнил и се опитах да го плъзна в друга дискусионна плоскост.

    - Ъ-хъ... Бог знае кога! Пък  и тя надали ще бъде така облечена. Ти не разбираш... Сега беше моментът. – той обаче не се отклоняваше от темата в пиянския си инат.

    - Оп-а-а. Някой май се е влюбил или поне възбудил. Киро, какво ще правим сега? Да ти викам проститутка или ще се оправяш сам. Ако само си се одървил, проблеми няма – отивай в банята и му одери главата. Ама по-добре недей, защото както си се одухотворил в момента ще вземеш да оплескаш всичко. Има и още една възможност и то пак за тройка.... но с жена ми. Тя да не е за изхвърляне бе, ще вземем да я обидим. – заиронизирах го аз.

    - Ама ти сериозно ли? – Киро се втренчи в мен със замъгления си поглед.

    - А-а-а, аз говоря съвсем теоритично. Мога само да анализирам така създалата се ситуация и да скицирам евентуалните решения, от моя гледна точка разбира се, а дали вие изобщо ще ги приемете и кое конкретно предложение ще натделее в дебатите е съвсем различен въпрос. Но да не забравяме, че изборът трябва да е единодушен за всички предполагаеми участници. Демек решаващия глас при избора за варианта „тройка” остава на жената и тя трябва сама да си реши, обаче нали я знаеш моята каква пуританка е и освен да ни подкара с някой тиган...

    - Аз ли съм пуританка? А ако съм съгласна? – прекъсна ме тя, изненадващо влитайки в хола за нов курс прибори за отсервиране.

    - Ти не се мешай в чужди разговори, защото ако знаеше за какво си говорим, надали щеше да си толкова съгласна. Така стават семейните раздори, като знаете да се обаждате неподготвени! – скастрих я аз на шега.

    - Ти така си мислиш. И понеже сте си въобразили, че сте строго конфиденциални при обсъжданията на чуждите жени, та не си давате сметка, че се чувате чак от стълбището. – контрира ме моето съкровище, сядайки при нас на масата. – Киро, я дяй една цигара, моля те!

    - Да, ама тогава трябва да се наконтиш като твоята приятелка, нали Киро? – опитах се да се измъкна от положението аз.

    - Защо, така не ви ли харесвам? – попита тя се изпъчи със загадъчната си усмивка, като подчерта размера на сутиена си под широката блузка.

    - Е, ако си сложиш едни жартиери няма да се разсърдим, нали така бе Киро? Хайде, какво замлъкна, да не си глътна езика! – нещо ме караше да импровизирам в тази насока.

    - А-а-а, не знам нищо аз! Моята също носеше жартиери и то на работа. Чудя се кой ли колега ги е разпъвал тези жартиери там по бюрата. – отвърна отнесено Киро и наля вино по чашите, разсипвайки известна част от него по покривката.

    - Да бе, сега ще взема да си облека и един вечерен тоалет, точно заради вас. Ама вие сте успели да се натряскате! Киро току що ми направи покривката на парцал, а ти ми говориш разни щуротии. Виното обаче найстина е хубаво и знаеш ли скъпи, как съм се замаяла. Добре, че децата ги няма. – загадъчната усмивка пак се появи.

    - Не е необходим вечерен тоалет. Можеш да бъдеш само по онази червена секси нощница. Мммм... Черни чорапи и червена нощница! Фантазия! Кажи нещо бе Киро, ти нещо съвсем онемя! Така ли щеше да се спечеш и пред онази мадама с ботушките? Тройка щял да им предложи... Как ли пък не! Или може би... А-а-а, сетих се - ти просто не харесваш жена ми? Да, явно си падаш само по гостенката. – странно, но усещах приятните признаци на възбудата в слабините си.

    - Ъ-ъ-ъ... Не, бе! Искам да кажа, да... Такова де, харесва ми... Ама тя няма да се навие, инак щеше да бъде чудесно. Абе трябваше да се пробвам аз… – подпухналия му език едва изричаше думите все още правилно.

    - Я ги виж ти, котараци такива. Аз да им се фръцкам по нощница, а те да зяпат. А вие защо не вземете да се съблечете, щом сте толкова отворени? – премина в контранастъпление тя.

    - Ако се съблечем ще трябва да ни ощастливиш и двамата, поне орално. – само при мисълта се втвърдих.

    - Защо пък не? Като почукаш – ще ти отворят, нали така каза преди малко Киро? А ти щом  го искаш, ще си го получиш. – в погледа ѝ присветнаха искри и тя излезе от хола.

    Ние с Киро останахме и допивахме виното си. Мълчахме известно време, всеки с мислите си. Аз си представях как би изглеждала моята благоверна съпруга в черните найлонови чорапи на дивана между нас с Киро. Той навярно бленуваше за ботушките на нашата гостенка и сякаш за да опровергае тези мой предположения ненадейно ме попита:

    - Ти няма ли да ревнуваш, ако тя се беше навила... жена ти де?

    - Та нали аз дадох предложението. – отговорих му аз и кой знае защо никак не ми беше неприятно.

    - Абе, чул съм за такива работи, но никога не съм участвал. Тройки, де. – продължи темата той.

   - Как така не си участвал? Та нали ти подхвана темата, като искаше да се включиш в подобно приключение с част от гостите. – зачепках го нарочно аз.

    - А-а-а, там е друго, тях почти не ги познавам.  Ти не я ли обичаш вече, жена ти де? – изфъфли той в своя допълнително-пояснитерен стил и надигна чашата.

    - Обичам я, разбира се, и то все повече с годините! Принципно погледнато обаче, ако това ще ѝ достави удоволствие защо да не го направим. Бих я споделил с коректен партньор, за да я накарам да изпита нови тръпки и да разбия рутината от годините, но само толкоз – никакви влюбвания! – отсяках мъдро аз, сякаш само на себе си.

    Киро се отдаде мълчаливо на останалото количество вино, потъвайки в цигарен дим и неясни мисли, а аз му правех компания, с изключение на пушенето...

    Тя се появи по пеньоар и спусната коса. Седна отново при нас на канапето и попита:

    - Е, любовници, като гледам все още сте облечени.

    - И ти не си с черни чорапи. – изумено се опитах да отвърна на предизвикатерството.

    - Но пък може да съм без бельо.  – подхвърли тя и се усмихна.

    - Тя блъфира-а-а... – Киро се беше налендзил като варена глава, защото виното го обсебваше със своите дяволски последствия.

    - Да, найстина блъфираш. Я докажи! – намесих се и я придъпрах към себе си. Тя се заинати, но все пак позволи да я гушна. Погледна ме в очите, сякаш искаше да разбере доколко бяха сериозни намеренията ми.

    - Надявам се да знаеш какво искаш. – прошепна ми тя.

    Притиснах я към себе си и пъхнах ръка между копчетата на пеньоара. Тя спонтанно се опита да се прикрие, хващайки ръката ми през плата и отново се усмихна.

    - Е, блъфирам ли? – гърдите и бяха неустоими както винаги.

    - Мммм, ти се невероятна! И Киро трябва да ги види. – с хриптящ глас подхвърлих. Възбудата ми вече беше необратима.

    - Пак те питам - сигурен ли си, че го искаш? – едва изрече тя, а очите и сякаш ме питаха: „Ще ме обичаш ли, ако го направим?”

    Бавно разгърнах пеньоара и разкрих едната гърда, а тя продължаваше да ме гледа от упор. Погалих твърдото зърно, наведох се и я целунах по копринената кожа на извивка на шията, точно под ухото. Тя ме придърпа към себе си. Усетих горещия и дъх. Притиснах я към облегалката на канапето, обсипвайки я с целувки. Пуснах ръка надолу и отвързах колана на пеньоара. Никаква реакция. Отметнах домашната одежда настрана и открих бедрата ѝ до ханша. Найстина бе без бельо. Докоснах гладката прасковка и затърсих клиторчето. Тя бе вече влажна и хлъзгава от нектара на възбудата. Погледнах към приятеля си и установих, че той се беше оцъклил от предоставената му гледка.

    - Хайде, тройкаджията... Няма ли да се полюбуваш на тази прелест или само ще зяпаш? – скастрих го аз и разголих и другото бедро.

    - Ама вие... Наистина ли? – смънка той и стана непохватно от креслото.

    - Скъпа, вдигни си крачето, за да покажем на Киро разкошното ти пуси. – насърчих моята палава съпруга аз, а той несръчно протегна ръка и едва-едва го докосна, сякаш можеше да се опари.

    Тя простена и се притисна към мен, повдигайки си и другото краче, за да отвори поле за действие на моя приятел.

    - М-м-м, прекрасна е! Мога ли да я по... по... по-полижа. – смотолеви заеквайки Киро.

    - Да-а-а... – отвърна изненадващо тя, хвърляйки ме в изумление.

    Киро сведе глава като хипнотизиран и я заобхожда трескаво с одървилия се от алкохола си език. Жена ми се притисна в силно към мен, сякаш търсеше подкрепа, а аз насърчавайки я се фокусирах върху зърната на хубавите и гърди. Колко време е продължило това, не мога да кажа, но се сепнах, когато тя изрече с отпаднал глас:

    - М-м-м... Киро, моля те... Ще ме побъркате! Презерватив...

    Той бавно се откъсна от  сочната прасковка и ме погледна въпросително. Разбира се, че имах. Станах и донесох кондомите, докато той нещо се суетеше. Аз поех инициативата и смъкнах панталона си, освобождавайки щръкналия си меч току пред лицето на похотливата си съпруга. Тя не се помая и го замасажира ритмично. Киро се опитваше да се фокусира с примижал поглед към развититето на ситуацията и се подмотаваше неуверено. Подканих го и той унило смъкна дънките си, разкривайки поотпусналата се причината на смущението му.

    - Скъпа, ще се погрижиш ли и за оръжието на Киро, защото ми се чини, че ще засече в предстоящата битка? – попитах я аз.

    - Добре, но той може би не иска. Киро, ще седнеш ли до мен и да видим дали ще се справим с...  „оръжието” ти. – закокетничи тя.

    Той изпълни нейната препоръка и седна от другата страна, а тя се наведе и насочи цялото си внимание към скута му, предоставяйки ми влажната си цепка. Възползвах се от позата, вдигнах лявото и краче и насочих безапелационно моят напръщал немирник в нея, без предварителни пледоарии, донамествайки я в така наречената поза ”доги стайл” или по нашенски казано „задна прашка”. Невероятно, но не предполагах че Киро е успял да я подготви до такава степен. Тя бе тръпнещо очакваща и хлъзгава. Плъзнах го между сочните устнички и я подкарах на дълги и дълбоки тласъци, докато тя смучеше парчето на моя приятел.

    - Скъпа, добре ли е така? – попитах я във вихъра на бурята.

    - М-м-м... – не можеше да отговори, зящото Киро я бе изпълнил.

    - Искаш ли да се разменим с Киро? – продължих аз.

    - М-м-м... – пак измуча тя.

    - Хайде Сладурче, ако яхнеш този жребец, както си с гръб към мен ще може да те опънем и двамата едновременно, а после може да се сменим.

    - О-о-о... Не веднага. Не спирай, моля те! Нека първо да ви се насладя по класическия начин поотделно... Пък  и той е твърде голям за... отзад, о-о-о... – изстена палавата ми съпруга, масажирайки отривисто боздутана на моя приятел.

    - Добре, така да бъде. – съгласих аз и с неохота се изплъзнах от нея, за да дам възможност за смяна на пъртньора.

    Чак сега забелязах причината за нейното притеснение за реализацията на алтернативния вариант с двойно проникване, който предложих. Моят не е малък, даже е доста дебел – особено главата му. Кировият член, обаче изглеждаше огромен, въпреки лекото му отпускане вследствие на алкохола. Тя продължаваше да го стимулира с ръка, като по този начин го държеше в що-годе напрегнато състояние. Киро се беше отдал на апатично удоволствие и рееше безучастно поглед някъде далеч-далеч. Моята съпруга едвам смогна да му сложи презерватива, защото погълнатия алкохол си казваше думата. Обкрачи го с гръб към него и бавно се наниза на огромното, но омекващо чудовище, прехапвайки устни. Започна леко да се поклаща, като не се отпускаше докрая му. Почувствах се излишен. Доближих се към тях и поднесах подканващо члена си към устните ѝ. Тя го налапа и засмука жадно. Това явно я довъзбуди и тя ускори темпото. Киро бавно започна да осъзнава какво се случваше, но опиянението бе притъпило сетивата му и той не даваше признаци за евентуална предстояща еякулация. Жена ми се възползва от ситуацията и активно се наслаждаваше на тази негова флегматична пасивност, достигайки няколко пъти до екстаз.  Най накрая и той капитулира.

    Положих я на канапето по гръб, след като Киро се беше оттеглил към банята, за да се освободи от кондома. Проникнах без никакви затруднения във влагалището и, защото той я беше разширил като попски ръкав. Подкарах я директно на бързи обороти. Соковете и се стичаха по топките ми, а тя тихо стенеше и неудържимо вървеше към поредния си оргазъм. Киро се появи с вдигнати дънки.

    - А, ти да не приключи? Я подай близалката си на дамата да я посмуче. – настоях аз.

    - Аз, такова... Незнам дали ще стане. – смънка той.

    - Хайде, не се офлянквай, а и го подай! – изкомандвах аз.

    Той се подчини, извади омекналия си хобот и го надвеси над лицето и. Тя го налапа и засмука стръвно. Измъкнах меча си от нейната разпукана слива и го допрях малко по-надолу. Лекичко натиснах и я погалих по набъбналия клитор. Тя измуча отново и аз набрах кураж. Влязах отведнъж до половината, а тя изръмжа. Бавно се раздвижих, като не напредвах в дълбочина. Застена носово и постепенно стегнатият и пръстен се охлаби около мен. Насладата беше неописуема. Ставаше все по-хлъзгава и предразполагаща. Успоредно с това вкарах два пръста във влагалището и тя изръмжа отново. Присъединих  и трети. Ръмженето премина в скимтене, но в по-горна тоналност. Напъхах пристите в дълбочина, докато сгънатият ми малък пръст не опря на входа и ограничи проникването. Усещах члена си  през тънката преграда. Присъединих и четвъртия и отново преминах в атака. В този миг тя извика:

    - О, да-а-а... Не спирай... М-м-м...

    - Хайде Скъпа, подготви Киро да те пояздим едновреманно или да продължавам с фистинга. – подканих я аз.

    - Та той е готов, скъпи! Киро, презерватив...

     Направихме го...

    Тя си взе душ и след като се подсуши с меката хавлия се напъха в пеньоара си. Да, в пеньоара, помисли си, а онези двамата в хола се надяват на жартиери и чорапи? Притвори вратата на спалнята, но не съвсем и се излегна на широкато бръчно ложе в полумрака, прорязан от тесния сноп светлина, прокрадващ се от към коридора. Чуваше ги ясно да разговарят от хола. Отпусна се и се отдаде на сладостта от омаята на виното и настъпващата умора. Някаква едва забележима възбуда похотливо пълзеше около венериния хълм. Заслуша се в боботещите мъжки гласове оттатък:

   „ - Ти няма ли да ревнуваш, ако тя се беше навила... жена ти де?” – това бе Киро.Ледена стрела премина през сърцето и. Тя замръзна в очакване.

     „ - Та нали аз дадох предложението.” – отговорът на мъжът и я скова и дори лекичко ядоса. „Предател такъв” – помисли си тя и пак се заслуша нервно.

    „ - Абе, чул съм за такива работи, но никога не съм участвал. Тройки, де” – любопитството и все пак взе връх. За нея ли говореха или за нейната прятелка с ботушките?

    „ - Как така не си участвал? Нали ти подхвана темата, като искаше да се включиш в подобно приключение с част от гостите.” – полумракът в спалнята сякаш поомекна, но натрапчивото съмнение за предателството вече бе достиснало гърлото ѝ и лекичко я задушаваше.

    „ - А-а-а, там е друго - тях почти не ги познавам.  Ти не я ли обичаш вече, жена ти, де?” – ето го пак това ледено сковаване, което започна найстина да я души . „Значи все пак мен ме обсъждат!” – помисли си и затай дъх в очакване на отговора на съпруга си.

    „ - Обичам я, разбира се и то все повече с годините! Принципно погледнато обаче, ако това ще ѝ достави удоволствие защо да не го направим. Бих я споделил с коректен партньор, за да я накарам да изпита нови тръпки и да разбия рутината от годините, но само толкоз – никакви влюбвания! ” - опасенията донякъде се разсяха и отстъпиха място на онази нежност, която сякаш се беше свила от страх някъде дълбоко и сега отново пролази около слабините ѝ, концентрирайки се в пъпчицата на удоволствието, скрита там нейде между нежните листенца на тръпнещата росна орхидея.

    Странно, но идеята за трио с двама самци я привлече и ръката ѝ някак от самосебе си се плъзна и отгърна пеньоара, разкривайки красивите бедра. Потърси го. Нежно го докосна, простенвайки в тиха въздишка. Възбудата я обладаше необратимо, принуждавайки я да притиска бедрата си едно в друго. В нея се бореха сякаш два свирепи звяра и тази схватка я караше да изпитва страх, свян и похот. Единият звяр я провокираше, а другият я възпираше. Тя стана и решително се запъти към хола...

                                                                                                                       Спиро Киров