The work is not suitable for people under 18 years of age.
Синкав цигарен дим се стелеше на слоеве над все още отрупаната маса. Жена ми се беше омаяла от ароматното червено вино и една загадъчна усмивка, тип „Мона Лиза” не слизаше от лицето ѝ. Привършвахме малък домашен гуляй в чест на новата реколта от цитирания елексир, която току-що бях домъкнал от провинцията.
Не си мислете, че съм някакъв корифей или крупен производител в тази област. Напротив – аз съм абсолютен лаик, спазващ една древна и простичка рецепта за направата на въпросното червено вино, което ще рече че изобщо не се осланям на постиженията в химическата наука. Голяма част от гроздето успявам да отглеждам сам в един затънтен наследствен селски имот, а останалия необходим материал си набавям от пазара. По този начин комбинирам различни сортове грозде и понякога успявам да постигна дори известен баланс в ароматите и плътността на божествената напитка. Е, тази година магията някак се беше получила и за да си изпрося все пак някакво признание поканих две и половина приятелски семейства на дегустация у дома. Не се разминаха и подходящите мезета, демек традиционните пържоли и съпътствуващи ги там разни гарнитури според сезона. А сезонът, както се досещате, беше една напреднала хладна есен и навън започваше да намирисва на зима.
Та, нали ви казах - две семейства и половина... Двете семейства ясно, а половинката се представляваше от един приятел – ценител на питиета, който разпрегна преди няколко години брачния хомот и забразди солово из полето на живота. Посръбваше си повечко с махленските пияндета и го караше накак по-лежерно и безметежно. Израстнахме заедно в нашия квартал и незнам как съумяхме да запазим приятелството си, въпреки различията в нашите житейски съдби.
А двете семейства си бяха две най-обикновени приятелски семейства, както всички останали такива, само дето едната от дамите беше дошла в предизвикателен тоалет, силно стимулиращ похотливи нюанси в помислите ни... имам предвид в помислите на мъжката част от участниците. Е да, ама те се разотидоха и останахме тримата: аз и жена ми - по обясними причини и моят приятел-отшелник - по още по-обясними причини. Нека го наречем Киро, за да се различаваме все пак, та нали аз съм Спиро... Точно така – Киро, Спиро и жена му... на Спиро, де.
- Ама как се беше нагласила тази! Взе ми акъла. – подхвърли с надебелял език Киро още в мига, щом жена ми се запъти към кухнята за да отсервира излишните вече прибори.
- Видя ли какъв крак вади. И тези ботушки, мммм... – веднага се включих в обсъждането на мадамата.
- Страшна мръсница! И как се усмихваше само! – Киро запали поредна цигара и зарея мътен поглед някъде в отсрещната стена.
- Да бяхме ги поканили да поостанат, та да си спретнем едно суйнг-парти, ама ти Киро - нали си нямаш партньорка, та няма как да се включиш. – нарочно започнах да дразня моя приятел, който беше сериозно напреднал с алкохола.
- Да, ама можех да се включа в тройка, ако бяха такова...а-а останали, ясно ли ти е! – натъртено ми отвърна той и изпуфка облак дим като доказателство.
- Ха така, с тях двамата ли? А ние с жена ми да се бяхме изнесли нанякъде. Ти защо не си тръгна с тях, бре любовнико? Представяш ли си само каква картинка щяхте да бъдете – те си спират такси и ти с тях, те слизат през блока си и ти с тях, те се качват в асансьора и ти с тях. – заиронизирах го аз.
- Можеше и да ме огрее, като си спомня само как ме гледаше тя... Поне да бях ѝ взел телефона. А сега какво, като дори не съм и опитал? Нали знаеш, почукай за да ти отворят. Ясно ли ти е! – алкохола се разбунтува и влезе в схватка с меланхолията, наслойла се като есенна мъгла в разбърканото съзнание на Киро.
- Е хайде сега, да не се отчайваме. Светът не се е свършил. Ще ги поканим пак и тогава ще можеш да наваксаш пропуснатото. – съжалих, че го бях подразнил и се опитах да го плъзна в друга дискусионна плоскост.
- Ъ-хъ... Бог знае кога! Пък и тя надали ще бъде така облечена. Ти не разбираш... Сега беше моментът. – той обаче не се отклоняваше от темата в пиянския си инат.
- Оп-а-а. Някой май се е влюбил или поне възбудил. Киро, какво ще правим сега? Да ти викам проститутка или ще се оправяш сам. Ако само си се одървил, проблеми няма – отивай в банята и му одери главата. Ама по-добре недей, защото както си се одухотворил в момента ще вземеш да оплескаш всичко. Има и още една възможност и то пак за тройка.... но с жена ми. Тя да не е за изхвърляне бе, ще вземем да я обидим. – заиронизирах го аз.
- Ама ти сериозно ли? – Киро се втренчи в мен със замъгления си поглед.
- А-а-а, аз говоря съвсем теоритично. Мога само да анализирам така създалата се ситуация и да скицирам евентуалните решения, от моя гледна точка разбира се, а дали вие изобщо ще ги приемете и кое конкретно предложение ще натделее в дебатите е съвсем различен въпрос. Но да не забравяме, че изборът трябва да е единодушен за всички предполагаеми участници. Демек решаващия глас при избора за варианта „тройка” остава на жената и тя трябва сама да си реши, обаче нали я знаеш моята каква пуританка е и освен да ни подкара с някой тиган...
- Аз ли съм пуританка? А ако съм съгласна? – прекъсна ме тя, изненадващо влитайки в хола за нов курс прибори за отсервиране.
- Ти не се мешай в чужди разговори, защото ако знаеше за какво си говорим, надали щеше да си толкова съгласна. Така стават семейните раздори, като знаете да се обаждате неподготвени! – скастрих я аз на шега.
- Ти така си мислиш. И понеже сте си въобразили, че сте строго конфиденциални при обсъжданията на чуждите жени, та не си давате сметка, че се чувате чак от стълбището. – контрира ме моето съкровище, сядайки при нас на масата. – Киро, я дяй една цигара, моля те!
- Да, ама тогава трябва да се наконтиш като твоята приятелка, нали Киро? – опитах се да се измъкна от положението аз.
- Защо, така не ви ли харесвам? – попита тя се изпъчи със загадъчната си усмивка, като подчерта размера на сутиена си под широката блузка.
- Е, ако си сложиш едни жартиери няма да се разсърдим, нали така бе Киро? Хайде, какво замлъкна, да не си глътна езика! – нещо ме караше да импровизирам в тази насока.
- А-а-а, не знам нищо аз! Моята също носеше жартиери и то на работа. Чудя се кой ли колега ги е разпъвал тези жартиери там по бюрата. – отвърна отнесено Киро и наля вино по чашите, разсипвайки известна част от него по покривката.
- Да бе, сега ще взема да си облека и един вечерен тоалет, точно заради вас. Ама вие сте успели да се натряскате! Киро току що ми направи покривката на парцал, а ти ми говориш разни щуротии. Виното обаче найстина е хубаво и знаеш ли скъпи, как съм се замаяла. Добре, че децата ги няма. – загадъчната усмивка пак се появи.
- Не е необходим вечерен тоалет. Можеш да бъдеш само по онази червена секси нощница. Мммм... Черни чорапи и червена нощница! Фантазия! Кажи нещо бе Киро, ти нещо съвсем онемя! Така ли щеше да се спечеш и пред онази мадама с ботушките? Тройка щял да им предложи... Как ли пък не! Или може би... А-а-а, сетих се - ти просто не харесваш жена ми? Да, явно си падаш само по гостенката. – странно, но усещах приятните признаци на възбудата в слабините си.
- Ъ-ъ-ъ... Не, бе! Искам да кажа, да... Такова де, харесва ми... Ама тя няма да се навие, инак щеше да бъде чудесно. Абе трябваше да се пробвам аз… – подпухналия му език едва изричаше думите все още правилно.
- Я ги виж ти, котараци такива. Аз да им се фръцкам по нощница, а те да зяпат. А вие защо не вземете да се съблечете, щом сте толкова отворени? – премина в контранастъпление тя.
- Ако се съблечем ще трябва да ни ощастливиш и двамата, поне орално. – само при мисълта се втвърдих.
- Защо пък не? Като почукаш – ще ти отворят, нали така каза преди малко Киро? А ти щом го искаш, ще си го получиш. – в погледа ѝ присветнаха искри и тя излезе от хола.
Ние с Киро останахме и допивахме виното си. Мълчахме известно време, всеки с мислите си. Аз си представях как би изглеждала моята благоверна съпруга в черните найлонови чорапи на дивана между нас с Киро. Той навярно бленуваше за ботушките на нашата гостенка и сякаш за да опровергае тези мой предположения ненадейно ме попита:
- Ти няма ли да ревнуваш, ако тя се беше навила... жена ти де?
- Та нали аз дадох предложението. – отговорих му аз и кой знае защо никак не ми беше неприятно.
- Абе, чул съм за такива работи, но никога не съм участвал. Тройки, де. – продължи темата той.
- Как така не си участвал? Та нали ти подхвана темата, като искаше да се включиш в подобно приключение с част от гостите. – зачепках го нарочно аз.
- А-а-а, там е друго, тях почти не ги познавам. Ти не я ли обичаш вече, жена ти де? – изфъфли той в своя допълнително-пояснитерен стил и надигна чашата.
- Обичам я, разбира се, и то все повече с годините! Принципно погледнато обаче, ако това ще ѝ достави удоволствие защо да не го направим. Бих я споделил с коректен партньор, за да я накарам да изпита нови тръпки и да разбия рутината от годините, но само толкоз – никакви влюбвания! – отсяках мъдро аз, сякаш само на себе си.
Киро се отдаде мълчаливо на останалото количество вино, потъвайки в цигарен дим и неясни мисли, а аз му правех компания, с изключение на пушенето...
Тя се появи по пеньоар и спусната коса. Седна отново при нас на канапето и попита:
- Е, любовници, като гледам все още сте облечени.
- И ти не си с черни чорапи. – изумено се опитах да отвърна на предизвикатерството.
- Но пък може да съм без бельо. – подхвърли тя и се усмихна.
- Тя блъфира-а-а... – Киро се беше налендзил като варена глава, защото виното го обсебваше със своите дяволски последствия.
- Да, найстина блъфираш. Я докажи! – намесих се и я придъпрах към себе си. Тя се заинати, но все пак позволи да я гушна. Погледна ме в очите, сякаш искаше да разбере доколко бяха сериозни намеренията ми.
- Надявам се да знаеш какво искаш. – прошепна ми тя.
Притиснах я към себе си и пъхнах ръка между копчетата на пеньоара. Тя спонтанно се опита да се прикрие, хващайки ръката ми през плата и отново се усмихна.
- Е, блъфирам ли? – гърдите и бяха неустоими както винаги.
- Мммм, ти се невероятна! И Киро трябва да ги види. – с хриптящ глас подхвърлих. Възбудата ми вече беше необратима.
- Пак те питам - сигурен ли си, че го искаш? – едва изрече тя, а очите и сякаш ме питаха: „Ще ме обичаш ли, ако го направим?”
Бавно разгърнах пеньоара и разкрих едната гърда, а тя продължаваше да ме гледа от упор. Погалих твърдото зърно, наведох се и я целунах по копринената кожа на извивка на шията, точно под ухото. Тя ме придърпа към себе си. Усетих горещия и дъх. Притиснах я към облегалката на канапето, обсипвайки я с целувки. Пуснах ръка надолу и отвързах колана на пеньоара. Никаква реакция. Отметнах домашната одежда настрана и открих бедрата ѝ до ханша. Найстина бе без бельо. Докоснах гладката прасковка и затърсих клиторчето. Тя бе вече влажна и хлъзгава от нектара на възбудата. Погледнах към приятеля си и установих, че той се беше оцъклил от предоставената му гледка.
- Хайде, тройкаджията... Няма ли да се полюбуваш на тази прелест или само ще зяпаш? – скастрих го аз и разголих и другото бедро.
- Ама вие... Наистина ли? – смънка той и стана непохватно от креслото.
- Скъпа, вдигни си крачето, за да покажем на Киро разкошното ти пуси. – насърчих моята палава съпруга аз, а той несръчно протегна ръка и едва-едва го докосна, сякаш можеше да се опари.
Тя простена и се притисна към мен, повдигайки си и другото краче, за да отвори поле за действие на моя приятел.
- М-м-м, прекрасна е! Мога ли да я по... по... по-полижа. – смотолеви заеквайки Киро.
- Да-а-а... – отвърна изненадващо тя, хвърляйки ме в изумление.
Киро сведе глава като хипнотизиран и я заобхожда трескаво с одървилия се от алкохола си език. Жена ми се притисна в силно към мен, сякаш търсеше подкрепа, а аз насърчавайки я се фокусирах върху зърната на хубавите и гърди. Колко време е продължило това, не мога да кажа, но се сепнах, когато тя изрече с отпаднал глас:
- М-м-м... Киро, моля те... Ще ме побъркате! Презерватив...
Той бавно се откъсна от сочната прасковка и ме погледна въпросително. Разбира се, че имах. Станах и донесох кондомите, докато той нещо се суетеше. Аз поех инициативата и смъкнах панталона си, освобождавайки щръкналия си меч току пред лицето на похотливата си съпруга. Тя не се помая и го замасажира ритмично. Киро се опитваше да се фокусира с примижал поглед към развититето на ситуацията и се подмотаваше неуверено. Подканих го и той унило смъкна дънките си, разкривайки поотпусналата се причината на смущението му.
- Скъпа, ще се погрижиш ли и за оръжието на Киро, защото ми се чини, че ще засече в предстоящата битка? – попитах я аз.
- Добре, но той може би не иска. Киро, ще седнеш ли до мен и да видим дали ще се справим с... „оръжието” ти. – закокетничи тя.
Той изпълни нейната препоръка и седна от другата страна, а тя се наведе и насочи цялото си внимание към скута му, предоставяйки ми влажната си цепка. Възползвах се от позата, вдигнах лявото и краче и насочих безапелационно моят напръщал немирник в нея, без предварителни пледоарии, донамествайки я в така наречената поза ”доги стайл” или по нашенски казано „задна прашка”. Невероятно, но не предполагах че Киро е успял да я подготви до такава степен. Тя бе тръпнещо очакваща и хлъзгава. Плъзнах го между сочните устнички и я подкарах на дълги и дълбоки тласъци, докато тя смучеше парчето на моя приятел.
- Скъпа, добре ли е така? – попитах я във вихъра на бурята.
- М-м-м... – не можеше да отговори, зящото Киро я бе изпълнил.
- Искаш ли да се разменим с Киро? – продължих аз.
- М-м-м... – пак измуча тя.
- Хайде Сладурче, ако яхнеш този жребец, както си с гръб към мен ще може да те опънем и двамата едновременно, а после може да се сменим.
- О-о-о... Не веднага. Не спирай, моля те! Нека първо да ви се насладя по класическия начин поотделно... Пък и той е твърде голям за... отзад, о-о-о... – изстена палавата ми съпруга, масажирайки отривисто боздутана на моя приятел.
- Добре, така да бъде. – съгласих аз и с неохота се изплъзнах от нея, за да дам възможност за смяна на пъртньора.
Чак сега забелязах причината за нейното притеснение за реализацията на алтернативния вариант с двойно проникване, който предложих. Моят не е малък, даже е доста дебел – особено главата му. Кировият член, обаче изглеждаше огромен, въпреки лекото му отпускане вследствие на алкохола. Тя продължаваше да го стимулира с ръка, като по този начин го държеше в що-годе напрегнато състояние. Киро се беше отдал на апатично удоволствие и рееше безучастно поглед някъде далеч-далеч. Моята съпруга едвам смогна да му сложи презерватива, защото погълнатия алкохол си казваше думата. Обкрачи го с гръб към него и бавно се наниза на огромното, но омекващо чудовище, прехапвайки устни. Започна леко да се поклаща, като не се отпускаше докрая му. Почувствах се излишен. Доближих се към тях и поднесах подканващо члена си към устните ѝ. Тя го налапа и засмука жадно. Това явно я довъзбуди и тя ускори темпото. Киро бавно започна да осъзнава какво се случваше, но опиянението бе притъпило сетивата му и той не даваше признаци за евентуална предстояща еякулация. Жена ми се възползва от ситуацията и активно се наслаждаваше на тази негова флегматична пасивност, достигайки няколко пъти до екстаз. Най накрая и той капитулира.
Положих я на канапето по гръб, след като Киро се беше оттеглил към банята, за да се освободи от кондома. Проникнах без никакви затруднения във влагалището и, защото той я беше разширил като попски ръкав. Подкарах я директно на бързи обороти. Соковете и се стичаха по топките ми, а тя тихо стенеше и неудържимо вървеше към поредния си оргазъм. Киро се появи с вдигнати дънки.
- А, ти да не приключи? Я подай близалката си на дамата да я посмуче. – настоях аз.
- Аз, такова... Незнам дали ще стане. – смънка той.
- Хайде, не се офлянквай, а и го подай! – изкомандвах аз.
Той се подчини, извади омекналия си хобот и го надвеси над лицето и. Тя го налапа и засмука стръвно. Измъкнах меча си от нейната разпукана слива и го допрях малко по-надолу. Лекичко натиснах и я погалих по набъбналия клитор. Тя измуча отново и аз набрах кураж. Влязах отведнъж до половината, а тя изръмжа. Бавно се раздвижих, като не напредвах в дълбочина. Застена носово и постепенно стегнатият и пръстен се охлаби около мен. Насладата беше неописуема. Ставаше все по-хлъзгава и предразполагаща. Успоредно с това вкарах два пръста във влагалището и тя изръмжа отново. Присъединих и трети. Ръмженето премина в скимтене, но в по-горна тоналност. Напъхах пристите в дълбочина, докато сгънатият ми малък пръст не опря на входа и ограничи проникването. Усещах члена си през тънката преграда. Присъединих и четвъртия и отново преминах в атака. В този миг тя извика:
- О, да-а-а... Не спирай... М-м-м...
- Хайде Скъпа, подготви Киро да те пояздим едновреманно или да продължавам с фистинга. – подканих я аз.
- Та той е готов, скъпи! Киро, презерватив...
Направихме го...
Тя си взе душ и след като се подсуши с меката хавлия се напъха в пеньоара си. Да, в пеньоара, помисли си, а онези двамата в хола се надяват на жартиери и чорапи? Притвори вратата на спалнята, но не съвсем и се излегна на широкато бръчно ложе в полумрака, прорязан от тесния сноп светлина, прокрадващ се от към коридора. Чуваше ги ясно да разговарят от хола. Отпусна се и се отдаде на сладостта от омаята на виното и настъпващата умора. Някаква едва забележима възбуда похотливо пълзеше около венериния хълм. Заслуша се в боботещите мъжки гласове оттатък:
„ - Ти няма ли да ревнуваш, ако тя се беше навила... жена ти де?” – това бе Киро.Ледена стрела премина през сърцето и. Тя замръзна в очакване.
„ - Та нали аз дадох предложението.” – отговорът на мъжът и я скова и дори лекичко ядоса. „Предател такъв” – помисли си тя и пак се заслуша нервно.
„ - Абе, чул съм за такива работи, но никога не съм участвал. Тройки, де” – любопитството и все пак взе връх. За нея ли говореха или за нейната прятелка с ботушките?
„ - Как така не си участвал? Нали ти подхвана темата, като искаше да се включиш в подобно приключение с част от гостите.” – полумракът в спалнята сякаш поомекна, но натрапчивото съмнение за предателството вече бе достиснало гърлото ѝ и лекичко я задушаваше.
„ - А-а-а, там е друго - тях почти не ги познавам. Ти не я ли обичаш вече, жена ти, де?” – ето го пак това ледено сковаване, което започна найстина да я души . „Значи все пак мен ме обсъждат!” – помисли си и затай дъх в очакване на отговора на съпруга си.
„ - Обичам я, разбира се и то все повече с годините! Принципно погледнато обаче, ако това ще ѝ достави удоволствие защо да не го направим. Бих я споделил с коректен партньор, за да я накарам да изпита нови тръпки и да разбия рутината от годините, но само толкоз – никакви влюбвания! ” - опасенията донякъде се разсяха и отстъпиха място на онази нежност, която сякаш се беше свила от страх някъде дълбоко и сега отново пролази около слабините ѝ, концентрирайки се в пъпчицата на удоволствието, скрита там нейде между нежните листенца на тръпнещата росна орхидея.
Странно, но идеята за трио с двама самци я привлече и ръката ѝ някак от самосебе си се плъзна и отгърна пеньоара, разкривайки красивите бедра. Потърси го. Нежно го докосна, простенвайки в тиха въздишка. Възбудата я обладаше необратимо, принуждавайки я да притиска бедрата си едно в друго. В нея се бореха сякаш два свирепи звяра и тази схватка я караше да изпитва страх, свян и похот. Единият звяр я провокираше, а другият я възпираше. Тя стана и решително се запъти към хола...
Спиро Киров
© Спиро Киров All rights reserved.