Книжна история
Искам да споделя една малка история. Дребна, но много показателна.
Правя си аз една колекция. Нищо особено – книги за деца и юноши, издавани между 1950 – 1970 година.
Тоест – книгите от моите млади и до нейде невинн години.
Намерих няколко сериозни антикварни книжарници. Но, все пак, продължавам да ровя в интернет и да поръчвам книги от многобройните обяви.
И ето – изпратих една оферта, получих отговор. Човекът ме кани просто да отида и си взема книжките. Защото сме в един град.
Отивам. Кръстопът. Павилион за вестници. Сграда с магазин за хранителни стоки.
На перваза седи тридесетинагодишен човек с прошарена коса.
До него куфар с какви ли не джунджурии – пагони, значки, медали, монети.
Оказа се антикварят. Приготвил ми книжките, чака ме.
Поприказвахме си.
Питам го защо няма нейде база, магазинче някакво. Да види човек, да ровне, да потърси. Пък и кой знае какво още ще открие.
Разказа ми, че имал такъв. И то не един.
Два в големи села, един в града.
Защото старите хора намират или вадят какви ли не неща, та имало смисъл да държи магазинчета. Да изкупува стоката, която възрастните надали ще закарат до града да предложат.
Обаче...Ей това нашенско „обаче” – дето все разваля нормалността.
Обаче, един ден му писнало някакъв полицай да минава и си иска парите. Дължимото. Рушвета.
Щото го пазел.
И се обадил в полицията, написал жалба, почнали прокурорите да разследват така ли е.
Естествено, дума срещу дума и... Познато.
А един ден дошла дама от ХЕИ и почнала проверка.
И му подметнала, че той магазин тук няма да може повече да отвори.
Че и ония по селата ги подемали следващата седмица.
Човекът им теглил една, затворил магазинчетата и започнал „разносна търговия”.
По разни интернет борси пускал обяви, водел търгове, печелел добре.
Даааа, рекох си, все пак не се оставил на мътилката.
А после се замислих.
Специализирал се върху търсене, реновиране, продажба на книги от ХIХ век.
Които вървят бая скъпичко.
И можеше – ама можеше! – държавата да взема нелош данък от тая търговия.
Но...
Но няма как да стане.
Защото няколко чиновници, решили да оправят положението си с рекет, са пресекли едно – макар и малко – поточе към хазната.
И да беше само той...
Колко още не плащат данъци...
Просто, защото държавата – чиновниците й – не полага минимални усилия да ги убеди.
Ей така: логично, законово, с ясни обяснения кое къде и за какво отива.
А хората виждат, че парите им изчезват в плаващите пясъци на държавата. И не желаят да напояват бездънните джобове на паразитите.
Просто не искат да финансират създаването на луксозни офиси, модерни лимузини, подхранването на синекури, издръжката на куп политически назначени „наши хора”.
И се скриват в сенките на сивата икономика.
П.П. А човекът се оказа турчин. И ми показа най-ценната си придобивка – „Горски пътник” на Раковски от 1857 година.
Първо издание.
И почти всичките му ценности се оказаха книги, за които българските деца нямат понятие.
А големите – родители, учители, чиновници в МОН - смятат, че няма нужда да ги тормозят с подобни остарели неща.
И с архаични понятия като родолюбие и култура.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Да започнем с четенето тогава, Георги. Нали все пак отнякъде трябва да се започне наново. И не, че хората са спирали да четат и да кътат знания, не. Просто войната в България се води от управляващите. Те воюват дълги години със собствения си народ, като целта им е този народ да бъде превърнат в слуга, работно, и безмозъчно добиче. Хубаво, ама и животното иска да го храниш и да се грижиш за него, за да ти е полезно и да работи за теб. А тази война се води по подразбиране от всяко следващо правителство. Аз лично помня случай, в които по някакво стечение на обстоятелствата съм бил в близост до някои богоизбрани. И съм чувал и виждал как тези хора се отнасят към народа, от който са произлезли: с омраза. Всъщност, такива хора мразят себе си. А историята се пази от един турчин-амбулантен търговец.
-
Чиновниците са особен вид същества. Лесно изменящи се - като вируси и бацили. Сядат на властово столче - ако ще и писари да са, и вече хищничеството и надменността, слугинажът и наглостта избиват.
Стар лаф - обичам Родината, мразя държавата! -
Благодаря, Мариана!
Не си права - държавата е система. А хората са тези, които са предпочели тази система. Държавата е слугинята, хората са господарите.
Залъгването, че ние сме държавата е типичен пример за управленска демагогия.
Чиновниците са господарите на държавата. А в момента виждаме как държавата господства над народа - разбира се, с добри /уж!/ намерения. -
Благодаря, Надя, Йоана, адаш, Младене, Безжичен!
Не само "Жрицата на змията". "Гущерът от ледовете", "Драконът от Луалаба", "Каменното яйце" - та това са "Джурасик парк". -
A, и още нещо - сигурен ли си, че много са чували (не казвам "чели"
за "Горски пътник" или защо Г.С. Раковски - истинският идеолог за нашето Освобождение, е отявлен русофоб, и то с доказателства за вредите, нанесени ни от Русия? -
Тъжна история. Но много хубаво разказана. Трябва да се замислим.
-
Браво, Георги! Много замислящ материал и отличен анализ. Една грижовна държава би печелела от всичко, а една държава-мащеха, като нашата, погубвайки инициативните си граждани в крайна сметка погубва и себе си. Quo Vadis, Българийо! Та по повод книгите, списани в периода 1950 - 1970 година, се сетих за големия български писател Петър Бобев, дето ако се беше родил на Запад сега щеше да е нобелов лауреат за литература. Как му гепи Холивуд идеята от "Жрицата на змията" и спретна филма "Анаконда". Пладнешка кражба. Отвратителна и безнаказана.
-
Срещата с подобни паразити ме кара да откачам. Дори само като четя за такива, ми пада пердето.
Но пък щом така дълбоко са пуснали корени в обществото ни, значи има подходящи условия за тяхното виреене!
И все си мисля, че докато не променим манталитет и народопсихология, все в калта ще сме...
Което е жалко! Но пък...
И спирам тъй.
Поздравявам те. -
Загорча ми. И знам,че си мислиш: "И какво от това"? А срещу ръжен се рита..Но няма кой...
-
Благодаря, Красе!
А държавата е под карантина. От много години. -
Тази история не е само "книжна". Защо да плащам данъци е най-изтормозеният въпрос, но щом не отиват по предназначение - и най-логичният. Има начин търговецът, държавата, полицаят и ти да сте доволни, обаче къде е държавата...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
