Искам да споделя една малка история. Дребна, но много показателна.
Правя си аз една колекция. Нищо особено – книги за деца и юноши, издавани между 1950 – 1970 година.
Тоест – книгите от моите млади и до нейде невинн години.
Намерих няколко сериозни антикварни книжарници. Но, все пак, продължавам да ровя в интернет и да поръчвам книги от многобройните обяви.
И ето – изпратих една оферта, получих отговор. Човекът ме кани просто да отида и си взема книжките. Защото сме в един град.
Отивам. Кръстопът. Павилион за вестници. Сграда с магазин за хранителни стоки.
На перваза седи тридесетинагодишен човек с прошарена коса.
До него куфар с какви ли не джунджурии – пагони, значки, медали, монети.
Оказа се антикварят. Приготвил ми книжките, чака ме.
Поприказвахме си.
Питам го защо няма нейде база, магазинче някакво. Да види човек, да ровне, да потърси. Пък и кой знае какво още ще открие.
Разказа ми, че имал такъв. И то не един. ...