24 may 2009, 22:40

Когато

  Prosa » Otros
1K 0 3
1 мин за четене

                                                                  Когато

 

 

 

Когато осъзнаеш, че си чувствителен и раним... Когато отчаяно се бориш за щастие по свой си начин... Когато човекът, който истински оценява нещата, които правиш, го няма вече... Когато вече не изглеждаш същият човек и не успяваш да обясниш на никого какво ти е и как се чувстваш, защото никой не може да те разбере наистина... Когато заспиваш нощем мислейки за един човек и се събуждаш отново с мисълта за него... Когато всеки звук те кара да избухваш в безутешен плач, защото в главата ти не спират да изникват спомените за онова, което приключи отдавна и никога няма да бъде отново... Когато непрекъснато си заобиколен от хора и въпреки това се чувстваш самотен... Когато искаш да забравиш за любимия човек и да го мразиш дори, заради всичките пъти, когато ти е разбивал сърцето, но не можеш, защото въпреки всичко го обичаш... Когато искаш да си с него, а знаеш, че отново ще те нарани... Когато разбереш, че си започнал да съжаляваш за това, което помниш и ненавиждаш всичко, което ти се е случило... Когато имаш чувството, че носиш целия свят на плещите си и всичко се срутва под краката ти... Когато ти писне да се събуждаш сам... Когато всяка сълза започне да боли... Когато няма какво повече да губиш и всичко ти е безразлично... Когато познаеш истинската любов, но разбираш, че тя е несподелена, чувстваш се като ангел без криле - достатъчно истински, но неспособен да полети.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много е хубаво и вярно
  • Божия промисъл се нарича.Изпитание...За проверка-колко е голямо сърцето и колко побира...
  • И когато се примириш със съдбата си,
    ти става леко на душата и политаш

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...