24 may 2009, 22:40

Когато

  Prosa » Otros
1K 0 3
1 мин за четене

                                                                  Когато

 

 

 

Когато осъзнаеш, че си чувствителен и раним... Когато отчаяно се бориш за щастие по свой си начин... Когато човекът, който истински оценява нещата, които правиш, го няма вече... Когато вече не изглеждаш същият човек и не успяваш да обясниш на никого какво ти е и как се чувстваш, защото никой не може да те разбере наистина... Когато заспиваш нощем мислейки за един човек и се събуждаш отново с мисълта за него... Когато всеки звук те кара да избухваш в безутешен плач, защото в главата ти не спират да изникват спомените за онова, което приключи отдавна и никога няма да бъде отново... Когато непрекъснато си заобиколен от хора и въпреки това се чувстваш самотен... Когато искаш да забравиш за любимия човек и да го мразиш дори, заради всичките пъти, когато ти е разбивал сърцето, но не можеш, защото въпреки всичко го обичаш... Когато искаш да си с него, а знаеш, че отново ще те нарани... Когато разбереш, че си започнал да съжаляваш за това, което помниш и ненавиждаш всичко, което ти се е случило... Когато имаш чувството, че носиш целия свят на плещите си и всичко се срутва под краката ти... Когато ти писне да се събуждаш сам... Когато всяка сълза започне да боли... Когато няма какво повече да губиш и всичко ти е безразлично... Когато познаеш истинската любов, но разбираш, че тя е несподелена, чувстваш се като ангел без криле - достатъчно истински, но неспособен да полети.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много е хубаво и вярно
  • Божия промисъл се нарича.Изпитание...За проверка-колко е голямо сърцето и колко побира...
  • И когато се примириш със съдбата си,
    ти става леко на душата и политаш

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...