Когато

Когато осъзнаеш, че си чувствителен и раним... Когато отчаяно се бориш за щастие по свой си начин... Когато човекът, който истински оценява нещата, които правиш, го няма вече... Когато вече не изглеждаш същият човек и не успяваш да обясниш на никого какво ти е и как се чувстваш, защото никой не може да те разбере наистина... Когато заспиваш нощем мислейки за един човек и се събуждаш отново с мисълта за него... Когато всеки звук те кара да избухваш в безутешен плач, защото в главата ти не спират да изникват спомените за онова, което приключи отдавна и никога няма да бъде отново... Когато непрекъснато си заобиколен от хора и въпреки това се чувстваш самотен... Когато искаш да забравиш за любимия човек и да го мразиш дори, заради всичките пъти, когато ти е разбивал сърцето, но не можеш, защото въпреки всичко го обичаш... Когато искаш да си с него, а знаеш, че отново ще те нарани... Когато разбереш, че си започнал да съжаляваш за това, което помниш и ненавиждаш всичко, което ти се е случило... Когато имаш чувството, че носиш целия свят на плещите си и всичко се срутва под краката ти... Когато ти писне да се събуждаш сам... Когато всяка сълза започне да боли... Когато няма какво повече да губиш и всичко ти е безразлично... Когато познаеш истинската любов, но разбираш, че тя е несподелена, чувстваш се като ангел без криле - достатъчно истински, но неспособен да полети.