May 24, 2009, 10:40 PM

Когато

  Prose » Others
1K 0 3
1 min reading

                                                                  Когато

 

 

 

Когато осъзнаеш, че си чувствителен и раним... Когато отчаяно се бориш за щастие по свой си начин... Когато човекът, който истински оценява нещата, които правиш, го няма вече... Когато вече не изглеждаш същият човек и не успяваш да обясниш на никого какво ти е и как се чувстваш, защото никой не може да те разбере наистина... Когато заспиваш нощем мислейки за един човек и се събуждаш отново с мисълта за него... Когато всеки звук те кара да избухваш в безутешен плач, защото в главата ти не спират да изникват спомените за онова, което приключи отдавна и никога няма да бъде отново... Когато непрекъснато си заобиколен от хора и въпреки това се чувстваш самотен... Когато искаш да забравиш за любимия човек и да го мразиш дори, заради всичките пъти, когато ти е разбивал сърцето, но не можеш, защото въпреки всичко го обичаш... Когато искаш да си с него, а знаеш, че отново ще те нарани... Когато разбереш, че си започнал да съжаляваш за това, което помниш и ненавиждаш всичко, което ти се е случило... Когато имаш чувството, че носиш целия свят на плещите си и всичко се срутва под краката ти... Когато ти писне да се събуждаш сам... Когато всяка сълза започне да боли... Когато няма какво повече да губиш и всичко ти е безразлично... Когато познаеш истинската любов, но разбираш, че тя е несподелена, чувстваш се като ангел без криле - достатъчно истински, но неспособен да полети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралка All rights reserved.

Comments

Comments

  • много е хубаво и вярно
  • Божия промисъл се нарича.Изпитание...За проверка-колко е голямо сърцето и колко побира...
  • И когато се примириш със съдбата си,
    ти става леко на душата и политаш

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...