24 мая 2009 г., 22:40

Когато

1K 0 3
1 мин за четене

                                                                  Когато

 

 

 

Когато осъзнаеш, че си чувствителен и раним... Когато отчаяно се бориш за щастие по свой си начин... Когато човекът, който истински оценява нещата, които правиш, го няма вече... Когато вече не изглеждаш същият човек и не успяваш да обясниш на никого какво ти е и как се чувстваш, защото никой не може да те разбере наистина... Когато заспиваш нощем мислейки за един човек и се събуждаш отново с мисълта за него... Когато всеки звук те кара да избухваш в безутешен плач, защото в главата ти не спират да изникват спомените за онова, което приключи отдавна и никога няма да бъде отново... Когато непрекъснато си заобиколен от хора и въпреки това се чувстваш самотен... Когато искаш да забравиш за любимия човек и да го мразиш дори, заради всичките пъти, когато ти е разбивал сърцето, но не можеш, защото въпреки всичко го обичаш... Когато искаш да си с него, а знаеш, че отново ще те нарани... Когато разбереш, че си започнал да съжаляваш за това, което помниш и ненавиждаш всичко, което ти се е случило... Когато имаш чувството, че носиш целия свят на плещите си и всичко се срутва под краката ти... Когато ти писне да се събуждаш сам... Когато всяка сълза започне да боли... Когато няма какво повече да губиш и всичко ти е безразлично... Когато познаеш истинската любов, но разбираш, че тя е несподелена, чувстваш се като ангел без криле - достатъчно истински, но неспособен да полети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много е хубаво и вярно
  • Божия промисъл се нарича.Изпитание...За проверка-колко е голямо сърцето и колко побира...
  • И когато се примириш със съдбата си,
    ти става леко на душата и политаш

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...