6 ago 2007, 16:03
Когато татко се върне...
2 мин за четене
P.S Това е първият разказ, който пиша, затова ако имате препоръки, моля споделете ги с мен!
- Говори пилотът. Моля, всички пътници да затегнат коланите и да си сложат маските, които ще се спуснат над тях! Имаме малка авария, която се надяваме бързо да отстраним.
Стюардесите се опитваха да успокоят стресираните пътници. Майки притискаха децата в скута си и искаха единствено да запазят спокойствие, но безуспешно. Самолетът безсилно се бореше с вятъра. Двигателят му беше сериозно повреден.
Джон гледаше през малкото прозорче, където се сменяха различните нюанси на сърдитото небе. Той знаеше, че това е краят и в главата му като лента преминаваше целият му живот. Родителите му искаха да стане лекар, а вместо това той последва гласа на сърцето си - правото. След това срещна Линда и избяга с нея на Гръцките острови. От любовта им се роди малката Лайза. Колко много приличаше тя на него. С годините беше развил разрастващ се бизнес с туризъм. Така Джон беше сигурен, че семейството му ще има всичко, от което се нуждае.
А сега това си отиваше, но беше доволен. Доволен, защото беше оставил след себе си безценно богатство - своята любов към двете жени, които му бяха подарили най-красивото от този свят.
Последна глътка въздух. Тежка въздишка и всичко стана бяло, много бяло.
Времето беше утихнало и слънцето се показа над хоризонта. Линда стоеше на верандата на малката къща, а очите и се рееха някъде в синия простор. Беше научила за самолетната катастрофа. Знаеше, че Джон я гледа от горе и я подкрепя, каквото и да направи, но в душата и зееше празнота, която едва ли някой мъж би могъл да запълни. Но сега трябваше да бъде силна, за да даде необходимите грижи на своята малка дъщеря. Сърцето и се свиваше, когато обмисляше как да каже на Лайза, че нейният татко вече няма да се върне.
От вратата се показа къдрокосото малко момиченце и се затича към майка си, която разтвори ръце и го прие в обятията си. То видя насълзените и очи и протегна длан да ги избърше.
- Мамо, защо плачеш? Аз ли съм виновна? Когато татко се върне, ще се усмихнеш, нали? Тогава ще бъдем заедно, както когато преди да замине и ти отново ще си весела. Само да си дойде и ще видиш...
В гърдите на Линда нещо я стягаше. Тогава гласът и се понесе в синьото. Стенанията и прорязаха простора и през сълзи изрече:
- Да, миличка, когато татко се върне, ще бъда щастлива, но където и да е той сега, помни, че тук, в сърцето ти, винаги ще тлее неговата бащина обич към теб.
- Говори пилотът. Моля, всички пътници да затегнат коланите и да си сложат маските, които ще се спуснат над тях! Имаме малка авария, която се надяваме бързо да отстраним.
Стюардесите се опитваха да успокоят стресираните пътници. Майки притискаха децата в скута си и искаха единствено да запазят спокойствие, но безуспешно. Самолетът безсилно се бореше с вятъра. Двигателят му беше сериозно повреден.
Джон гледаше през малкото прозорче, където се сменяха различните нюанси на сърдитото небе. Той знаеше, че това е краят и в главата му като лента преминаваше целият му живот. Родителите му искаха да стане лекар, а вместо това той последва гласа на сърцето си - правото. След това срещна Линда и избяга с нея на Гръцките острови. От любовта им се роди малката Лайза. Колко много приличаше тя на него. С годините беше развил разрастващ се бизнес с туризъм. Така Джон беше сигурен, че семейството му ще има всичко, от което се нуждае.
А сега това си отиваше, но беше доволен. Доволен, защото беше оставил след себе си безценно богатство - своята любов към двете жени, които му бяха подарили най-красивото от този свят.
Последна глътка въздух. Тежка въздишка и всичко стана бяло, много бяло.
Времето беше утихнало и слънцето се показа над хоризонта. Линда стоеше на верандата на малката къща, а очите и се рееха някъде в синия простор. Беше научила за самолетната катастрофа. Знаеше, че Джон я гледа от горе и я подкрепя, каквото и да направи, но в душата и зееше празнота, която едва ли някой мъж би могъл да запълни. Но сега трябваше да бъде силна, за да даде необходимите грижи на своята малка дъщеря. Сърцето и се свиваше, когато обмисляше как да каже на Лайза, че нейният татко вече няма да се върне.
От вратата се показа къдрокосото малко момиченце и се затича към майка си, която разтвори ръце и го прие в обятията си. То видя насълзените и очи и протегна длан да ги избърше.
- Мамо, защо плачеш? Аз ли съм виновна? Когато татко се върне, ще се усмихнеш, нали? Тогава ще бъдем заедно, както когато преди да замине и ти отново ще си весела. Само да си дойде и ще видиш...
В гърдите на Линда нещо я стягаше. Тогава гласът и се понесе в синьото. Стенанията и прорязаха простора и през сълзи изрече:
- Да, миличка, когато татко се върне, ще бъда щастлива, но където и да е той сега, помни, че тук, в сърцето ти, винаги ще тлее неговата бащина обич към теб.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Хареса ми първият ти разказ
Продължавай!!!!!!!!! -
Много тъжно...!!!
Добре си се справила! -
Благодаря за милите коментари и подкрепата,която ми оказвате!
Нарочно не описах разказа подробно,защото много пъти съм започвала да пиша и съм се отказвала с мисли,че няма да успея,че ще се получи твърде банално,затова моят "Старт" към разказите е кратък.Искам първо да овладея късия разказ,а за нататък,ще мисля
-
Имаш качества за писател на разкази. Интересна тема, доза драматизъм, само ако беше малко по-подробен...Например можеш да опишеш паниката в самолета, можеш да опишеш погребението...не знам. Но определено имаш каяества според мен.Поздравления! /6/
-
Поздравления и от мен, Сияна!!!
-
Прекрасен разказ!
-
Много образно и много ми хареса!!!
-
Искам да те поздравя за успешния дебют в прозата!!!
Много хубава история!!! Тъжна, но добре разказана!!!
Поздрави, Сияна!!! -
Много въздействащ разказ.
-
Много е тъжно...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ето че ти направи сполучливия опит, а аз не се реших даже да се пробвам... Но може би "някой ден, но не сега" /от една песничка/