Кой за какво си мисли
Всеки петък заминаваме на село, но не само за да копаме, както му се иска на свекърчо. А защото там си имаме две компании. В петък се виждаме с пет семейства на нашите години в селската кръчма, а в събота с шест семейства в другото село. В другото село са с десетина години по-млади, но без нас купонът не започва.
И така петък е, телефонът звъни, докато не тръгнем. Мъжът ми малко се мръщи, но не може да ми откаже и тръгва с думите: „Кога ще си останеме само двамата? За мен това е най-щурият купон!" „Мило, и на мен не ми се тръгва, ама нали виждаш, колко са досадни!" Ей, няма угодия в тоя живот! Ако си седиме все в къщи, нали ще си омръзнеме и ще се наложи да се разведеме, а пари откъде? Ама не мисли моя. За всичко трябва аз да мисля.
Няма да забравя една петъчна вечер. Беше празник. Отидохме в ресторанта с жива музика. Вечеряме, приказваме си и... Емил ме кани на танц.
- О, ще сме първи на дансинга! - скачам и му се мятам на врата.
- Така се радвам, че не ми отказа ...