Кой за какво си мисли
Кой за какво си мисли
Всеки петък заминаваме на село, но не само за да копаме, както му се иска на свекърчо. А защото там си имаме две компании. В петък се виждаме с пет семейства на нашите години в селската кръчма, а в събота с шест семейства в другото село. В другото село са с десетина години по-млади, но без нас купонът не започва.
И така петък е, телефонът звъни, докато не тръгнем. Мъжът ми малко се мръщи, но не може да ми откаже и тръгва с думите: „Кога ще си останеме само двамата? За мен това е най-щурият купон!" „Мило, и на мен не ми се тръгва, ама нали виждаш, колко са досадни!" Ей, няма угодия в тоя живот! Ако си седиме все в къщи, нали ще си омръзнеме и ще се наложи да се разведеме, а пари откъде? Ама не мисли моя. За всичко трябва аз да мисля.
Няма да забравя една петъчна вечер. Беше празник. Отидохме в ресторанта с жива музика. Вечеряме, приказваме си и... Емил ме кани на танц.
- - О, ще сме първи на дансинга! - скачам и му се мятам на врата.
- - Така се радвам, че не ми отказа!
- - Как ще ти откажа, аз за какво съм дошла, да плета ли мислиш?!
Той ме притиска до себе си и ми шепне:
- - Искам нещо да ти кажа. Толкова отдавна чакам този миг!
О, не! - мисля си аз. Ние сме приятели от години, толкова добре си живеем, толкова са готини всички... Само да не ми каже, че ме харесва, в смисъл, че си пада по мене, защото... Малко е неудобно да му зашия шамар, но ако се наложи... Мисли, моето момиче, мисли! Само ако ми каже нещо от този род, ще го настъпя зверски с токчето. Защо си прави труда, нали ме познава?
- Трябва нещо да си споделя с теб.
- Кажи! - вече съм по-груба.
- Много съм болен!
- Какво?!
- Да! И ми казаха, че няма лечение за моето заболяване. Извини ме, че те натоварвам, но трябваше с някого да споделя, а ти от групата си ми най-близка.
- О, не! - по-добре беше да ми се сваля... Откъде ми дойде това в ъкъла? Ами сега? Стана ми много гадно. Първо, че си помислих такива гадни неща за това готино момче и второ, че е толкова млад, а е... - Искаш ли да излезем навън?
- Не, ще стане подозрително.
- Какво ти пука! Кажи, какво ти е?
- Как да ти обясня... ужасно е... Толкова съм зле... Как да ти кажа? Значи, лягаме с жената и ще правим опит за секс.
На мене направо ми се прирева.
- - И така, свършваме и уж всичко е наред, лягаме да спиме. Обаче след малко аз се обръщам и започвам пак. Жената вика, но нали току-що... а аз не помня и искам пак... И така по няколко пъти!
- - Ще те убия! Гад мръсна! Ако знаеш какво ми мина през главата?! За първото няма да ти кажа, но като ми каза, че си болен, направо щях да ревна с глас. Знаеш ли как ме изплаши?! И откога си така?
- - Отдавна.
- - Моля те - на свой ред се притискам към него и му шепна с най-нежния си глас: - И аз искам да те помоля нещо.- мълча и искам да си помисли, че желая да се възползвам от заболяването му. Притискам се плътно към него и му роша косата. Гадничка съм си и несвестничка, ама такъв е животът
- - Кажи, какво да направя за теб.
- - Малко ми е неудобно да те моля. Но така ми се иска... - пак мълча и му дишам тежко в ушенцето. - След танца седни до моя мъж, надявам се, че заболяването ти е остро заразно. А аз се чудех защо жена ти е вечно усмихната. А то било от болестта ти.
- - Абе и тебе не сме те виждали намръщена...
- - Абе ти седни до него, какво ти коства?
Ето такива шашави приятели имам. После, Светле, откъде ти идват в главата тези щуротии? Просто излизам по-често по кръчми. Кога ли мъжът ми ще ме заключи, да не излизам никъде? Дано все пак е след срещата на морето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
Давай смело - добре разказваш!