Заставам на отворения прозорец и затварям очи. Вятърът ми носи мириса на заобикалящото ни. Отварям ги и поглеждам небето. Луната огрява лицето ми, а звездите се отразяват в очите ми, придавайки им онзи сладък блясък на щастие. Поемам дълбоко въздух, за да забравя всичко лошо, което ми се е случвало и просто си казвам: „Колко е хубав светът!”.
© Катрин Златева Todos los derechos reservados