Заставам на отворения прозорец и затварям очи. Вятърът ми носи мириса на заобикалящото ни. Отварям ги и поглеждам небето. Луната огрява лицето ми, а звездите се отразяват в очите ми, придавайки им онзи сладък блясък на щастие. Поемам дълбоко въздух, за да забравя всичко лошо, което ми се е случвало и просто си казвам: „Колко е хубав светът!”.
© Катрин Златева All rights reserved.
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
