Компарсита
Небето беше се снижило до върховете на дърветата...аха, аха да опре земята...
Едри капки дъжд падаха върху младото момиче, което подаваше на непознато семейство пакет, старателно увит в бял плат с огромни червени макове. Устните ѝ бяха посинели, може би от студ макар, че времето не беше студено и без усмивка, без трепет на мускул по лицето, те се размърдаха и се чу едва доловимо
– Прощавай моето момиче, дано твоята орисница е по- добра!...
Тук всички са цветни! Многоцветни! Разноцветни! Пъстроцветни! Шарени! Дрехи, ръст, възраст, цвят на косите, цвят на кожата...различия, обединени единствено от красотата и любовта си към танца. Да участват в този клуб, имаше условия- да притежаваш чувство за ритъм, да обичаш латиноамериканската музика и...да си с удобни обувки!
Тя попадна в клуба за танци неотдавно. Доведе я любопитството ѝ от прочетена наскоро обява.
“ Сърцето ми е в танца и танцува! Елате и вие!
Адрес - 95 avenue Du Chateau d eau
Репетиции- ден...
- час...
- такса на месец...“
Сега стоеше изправена, почти в средата на залата, в очакване на партньор за танца.
Беше не висока, по- скоро средна на ръст, с изпънато като струна тяло, с добре оформени бюст и ханш които се очертаваха под бялата ѝ, с огромни червени макове рокля. Стигаше до глезените ѝ! На големи фунии от надиплили се макове, роклята обгръщаше стройното ѝ тяло и подчертаваше още по- ярко стегнатите ѝ бедра и фигура.
Светло кестенявите ѝ коси спускащи се на едри вълни по раменете ѝ, сега бяха прилежно прибрани и свити от червена като маковете на роклята ѝ, дантелена панделка. Бадемовите ѝ очи, очертани с много лек и деликатен грим, оглеждаха без да се натрапват с погледа си, вече дошлите на днешната репетиция мъже и жени...
Това красиво, изящно същество, приличащо по- скоро на кристална статуетка отколкото на реално момиче, излъчваше финес, като лек аромат от скъп парфюм...
Сега стоеше и чакаше партньор за танц!
Музиката зазвуча. Разнесоха се първите тактове в ритъм на танго. Вече се оформиха танцуващите двойки...и...нечия ръка я докосна по гърба! Дланта на неизвестната ръка се спусна по гръбначният ѝ стълб! Нежно и деликатно!
Тръпки преминаха през цялото тяло на момичето. Като от ток!
Беше неочаквано! Никой досега не беше я канил по този начин на танц!
В следващата минута, ръката се спря на ханша ѝ, като я принуди с леко впиване на пръстите си в тялото ѝ, да се завърти с лице към собственика ѝ. При обръщането, панделката от косите ѝ се развърза и те се разпиляха на тежки, големи вълни върху дългото ѝ вратле и заоблени рамене.
Лицата им се отзоваха точно едно срещу друго!
Той не беше много по- висок от нея. Млад мъж, с приятни черти на лицето и широка усмивка, откриваща изрядно подредени зъби!
Енергия, свежест и добро самочувствие се излъчваха от цялото му тяло!
Той кимна с глава, устните му се разшириха още повече в усмивка, пое ръката ѝ в своята ръка, а другата задържа на гърба ѝ, малко по- високо от талията, между лопатките и...затанцуваха, след тази безмълвна покана !
Тангото звучеше! Музиката се разнасяше похотливо, а по паркета се чуваше единствено ш...т, ш...т, ш...т от плъзгащите се крака на танцуващите двойки.
Танцуваха...вече звучеше друго танго, но телата им следваха по- уверено стъпките и ритъма.
Маковете от роклята на девойката обгръщаха краката ѝ при всяка нова крачка...а лицето ѝ сияеше!
Ръцете на нашите герои се бяха запотили, но те не спираха да танцуват. Младият мъж само придърпа към устните си ръката на момичето, наведе се към нея и с върха им докосна с лека целувка китката ѝ.
– Казвам се Тодор, Тюдор, а ти? Ех...как се казваше това...- продължи той на друг език.
– Свидна се казвам и говори на майчиният си език, Тодор!
– А ? Ама ти?
– Да, Тодоре! И аз съм българка!
Свидна зашари с поглед по пода на салона
– Трябва да си намеря червената панделка...тя ми е талисман, за късмет...
– Ще те видя ли пак? Ще дойдеш ли?
– Да!- отговори Свидна, щастлива от случайното запознанство със сънародника си
Слънцето вече уморено се готвеше да си легне, бавно се спускаше над обаците. С отегчение,че не може да види до край танцуващите...
Следва
© Румяна Друмева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Росилина! Надявам се да не ви разочаровам! Благодаря, за посещението на моя страничка!
-
Започва примамливо!
-
Гавраиле, благодаря! Няма да чакате прекалено дълго! Благодаря за посещението!
-
Интригуващо!Ще следя с интерес!
-
Благодаря, Лидия! Ще се постарая да не загубите интереса си! Благодаря за подкрепата с посещението си на моя страничка!
-
И аз ще чакам. Интересно започва. Поздрави!
-
Благодаря ви Каролина, Марианче !
-
Ще следя
Красиво е... -
Мила Бени, благодаря ти! А за да “влезеш“ в салона при танцуващите, влез в сайта който Младен помести тук, малко преди твоето посещение на моята страничка! Благодаря ви Приятели!!!
-
Руми!!!... Завладя ме от първите редове и го прочетох на един дъх! Толкова красиво и образно!... И аз като Младен сякаш бях там... Чакам с нетърпение продължението!
-
Пепи, Младене, благодаря ви! За “Любими“ и най- вече за подкрепата!
-
Толкова хубаво си описала това прелестно запознанство на Свидна и Тодор, че буквално видях танцуващата двойка, Руми. Ех, танго, танго! Дивен танц, който така и не научих, но поне мога да му се възхитя като зрител:
https://www.youtube.com/watch?v=aY-E8RS9vo4&list=RDaY-E8RS9vo4&start_radio=1&t=15
Ще очаквам продължението. И ти честитя и тук /знаеш какво/! -
Красиво начало! Поздрав!
-
Елена, трогна ме с вниманието си! Благодаря!
-
и аз харесах. Ще се следя с интерес!
-
Благодаря, Краси!
-
Хареса ми! Интересно начало.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
