Небето беше се снижило до върховете на дърветата...аха, аха да опре земята...
Едри капки дъжд падаха върху младото момиче, което подаваше на непознато семейство пакет, старателно увит в бял плат с огромни червени макове. Устните ѝ бяха посинели, може би от студ макар, че времето не беше студено и без усмивка, без трепет на мускул по лицето, те се размърдаха и се чу едва доловимо
– Прощавай моето момиче, дано твоята орисница е по- добра!...
Тук всички са цветни! Многоцветни! Разноцветни! Пъстроцветни! Шарени! Дрехи, ръст, възраст, цвят на косите, цвят на кожата...различия, обединени единствено от красотата и любовта си към танца. Да участват в този клуб, имаше условия- да притежаваш чувство за ритъм, да обичаш латиноамериканската музика и...да си с удобни обувки!
Тя попадна в клуба за танци неотдавно. Доведе я любопитството ѝ от прочетена наскоро обява.
“ Сърцето ми е в танца и танцува! Елате и вие!
Адрес - 95 avenue Du Chateau d eau
Репетиции- ден...
- час...
- такса на месец...“
Сега ...