Jan 8, 2020, 12:00 AM

 Компарсита 

  Prose » Narratives
758 5 17
3 мин reading

   Небето беше се  снижило до върховете на дърветата...аха, аха да опре земята...

Едри капки дъжд падаха върху младото момиче, което подаваше на непознато семейство пакет,  старателно увит  в бял плат с огромни червени макове. Устните ѝ бяха посинели, може би от студ  макар, че времето не беше студено и без усмивка, без трепет на мускул по лицето, те се размърдаха и се чу едва доловимо

– Прощавай моето момиче, дано твоята орисница е по- добра!...

 

                                               

 

 Тук всички са цветни! Многоцветни! Разноцветни! Пъстроцветни! Шарени!  Дрехи, ръст, възраст, цвят на косите, цвят на кожата...различия, обединени единствено от красотата  и любовта си към танца. Да  участват в този клуб, имаше условия- да притежаваш чувство за ритъм, да обичаш латиноамериканската музика и...да си с удобни обувки!

Тя попадна в клуба за танци  неотдавно. Доведе я любопитството ѝ от прочетена наскоро обява.

“ Сърцето ми е в танца и танцува! Елате и вие!

Адрес  -  95  avenue Du Chateau d eau

Репетиции- ден...

                  - час...

                  - такса на месец...“

Сега стоеше изправена, почти в средата на залата,  в очакване на партньор за танца.

Беше не висока, по- скоро средна на ръст, с изпънато като струна тяло, с добре оформени бюст и ханш които се очертаваха под бялата ѝ, с огромни червени макове рокля. Стигаше до глезените ѝ! На големи фунии от надиплили се макове,  роклята обгръщаше стройното ѝ  тяло и подчертаваше още по- ярко стегнатите ѝ бедра и фигура.

Светло кестенявите  ѝ коси  спускащи се на едри вълни по раменете ѝ, сега бяха прилежно прибрани и свити от червена като маковете на роклята ѝ, дантелена панделка. Бадемовите ѝ очи, очертани с много лек и деликатен грим, оглеждаха  без да се натрапват с погледа си, вече дошлите на днешната репетиция мъже и жени...

Това красиво, изящно същество, приличащо по- скоро на кристална статуетка отколкото на реално момиче, излъчваше  финес, като лек аромат от скъп парфюм...

Сега стоеше и чакаше  партньор  за танц!

Музиката зазвуча. Разнесоха се първите тактове в ритъм на танго. Вече се оформиха танцуващите двойки...и...нечия ръка я докосна по гърба!  Дланта на неизвестната ръка  се спусна по гръбначният ѝ стълб! Нежно и деликатно!

Тръпки преминаха през цялото тяло на момичето. Като от ток!

Беше неочаквано! Никой досега не беше я канил по този начин на танц!

В следващата минута, ръката се спря на ханша ѝ, като я принуди с леко впиване на пръстите си в тялото ѝ, да се завърти с лице към собственика ѝ. При обръщането, панделката от косите ѝ се развърза и те се разпиляха на тежки, големи вълни върху дългото ѝ вратле и заоблени рамене.

Лицата им се отзоваха точно едно срещу друго!

Той не беше много по- висок от нея. Млад мъж, с приятни черти на лицето и широка усмивка, откриваща изрядно подредени зъби!

Енергия, свежест и добро самочувствие се излъчваха от цялото му тяло!

Той кимна с глава, устните му се разшириха още повече в усмивка, пое ръката ѝ в своята ръка, а другата задържа на гърба ѝ, малко по- високо от талията, между лопатките и...затанцуваха, след тази безмълвна покана !

Тангото звучеше! Музиката се разнасяше похотливо, а по паркета се чуваше единствено ш...т, ш...т, ш...т от плъзгащите се крака на танцуващите двойки.

Танцуваха...вече звучеше друго танго, но телата им следваха по- уверено стъпките и ритъма. 

Маковете от роклята на девойката обгръщаха краката ѝ при всяка нова крачка...а лицето ѝ сияеше!

Ръцете на нашите герои се бяха запотили, но те не спираха да танцуват. Младият мъж само придърпа към устните си ръката на момичето, наведе се към нея и с върха  им докосна с лека целувка китката ѝ.

– Казвам се Тодор, Тюдор, а ти? Ех...как се казваше това...- продължи  той  на друг език.

– Свидна се казвам и говори на майчиният си език, Тодор!

– А ? Ама ти?

– Да,  Тодоре! И аз съм българка!

Свидна зашари с поглед по пода на салона

– Трябва да си намеря червената панделка...тя ми е талисман, за късмет...

– Ще те видя ли пак? Ще дойдеш ли?

– Да!- отговори Свидна, щастлива от случайното запознанство със сънародника си

Слънцето вече уморено се готвеше да си легне, бавно се спускаше над обаците. С отегчение,че не може да види до край танцуващите...

 

 

                                                                                                                                                 Следва

© Румяна Друмева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Росилина! Надявам се да не ви разочаровам! Благодаря, за посещението на моя страничка!
  • Започва примамливо!
  • Гавраиле, благодаря! Няма да чакате прекалено дълго! Благодаря за посещението!
  • Интригуващо!Ще следя с интерес!
  • Благодаря, Лидия! Ще се постарая да не загубите интереса си! Благодаря за подкрепата с посещението си на моя страничка!
  • И аз ще чакам. Интересно започва. Поздрави!
  • Благодаря ви Каролина, Марианче !
  • Ще следя Красиво е...
  • Мила Бени, благодаря ти! А за да “влезеш“ в салона при танцуващите, влез в сайта който Младен помести тук, малко преди твоето посещение на моята страничка! Благодаря ви Приятели!!!
  • Руми!!!... Завладя ме от първите редове и го прочетох на един дъх! Толкова красиво и образно!... И аз като Младен сякаш бях там... Чакам с нетърпение продължението!
  • Пепи, Младене, благодаря ви! За “Любими“ и най- вече за подкрепата!
  • Толкова хубаво си описала това прелестно запознанство на Свидна и Тодор, че буквално видях танцуващата двойка, Руми. Ех, танго, танго! Дивен танц, който така и не научих, но поне мога да му се възхитя като зрител:

    https://www.youtube.com/watch?v=aY-E8RS9vo4&list=RDaY-E8RS9vo4&start_radio=1&t=15

    Ще очаквам продължението. И ти честитя и тук /знаеш какво/!
  • Красиво начало! Поздрав!
  • Елена, трогна ме с вниманието си! Благодаря!
  • и аз харесах. Ще се следя с интерес!
  • Благодаря, Краси!
  • Хареса ми! Интересно начало.
Random works
: ??:??