Компромиси в класическия стих
Казват, че на война, в любовта и в поезията всичко е позволено. А в любовната поезия би трябвало за правила и дума да не може да става. Да, има нещо такова. В поезията се правят компромиси и с правописа, и с правилата, касаещи стихосложението. Но натрупването им натежава. И като всяко количествено натрупване, се превръща в качествено изменение – поезията олеква. Колкото повече са те, толкова по-махленска, по-тротоарна става тя. И придобива ориентация към определени читателски кръгове. Всеки читател има свой праг на търпимост към компромисите. Някои от по-претенциозните се отказват да четат след третия компромис. Независимо какъв е той. Компромис с римите – асонансни, дисонансни, графични, „разчупени“ рими, липса на рими, на места където би трябвало да има, каталектични и акаталектични стихове на едноименни позиции в строфите, римуване на стихове с различни по вид клаузули, аритмия, неспазване правилото на алтернанса, ненормативни ударения, пълнежи (неправо ...