Компромиси в класическия стих
Компромиси в класическия стих
Казват, че на война, в любовта и в поезията всичко е позволено. А в любовната поезия би трябвало за правила и дума да не може да става. Да, има нещо такова. В поезията се правят компромиси и с правописа, и с правилата, касаещи стихосложението. Но натрупването им натежава. И като всяко количествено натрупване, се превръща в качествено изменение – поезията олеква. Колкото повече са те, толкова по-махленска, по-тротоарна става тя. И придобива ориентация към определени читателски кръгове. Всеки читател има свой праг на търпимост към компромисите. Някои от по-претенциозните се отказват да четат след третия компромис. Независимо какъв е той. Компромис с римите – асонансни, дисонансни, графични, „разчупени“ рими, липса на рими, на места където би трябвало да има, каталектични и акаталектични стихове на едноименни позиции в строфите, римуване на стихове с различни по вид клаузули, аритмия, неспазване правилото на алтернанса, ненормативни ударения, пълнежи (неправомерна употреба на удвоени предлози, излишни местоимения, паразитни думи – пък, пак...), глагол от I или II спрежение в 3л. мн. ч. с добавено „е“ накрая за напасване на ритъма или обогатяване на римата, неспазване правилото за променливото е/я, ненормативни местоименни форми (мойта, твойта, наш’та...) компромиси с определителния член, когато думата обслужва римата, ужасно тежки инверсии, служещи за попадане на дума от вътрешността на стиха в позицията на краестишна рима, употреба на диалектизми, чуждици, архаизми, неологизми. Друг компромис е изобретяването на собствена фонетична транскрипция, която обслужва метриката. Най-често това се прави като се сливат две съседни гласни в един общ звук. Например ие [йе], ио [ьо].
Младите автори, имам предвид неутвърдени (без оглед на възрастта) които са избрали да пишат в класически стих, трябва да го овладеят, да се докажат, да поработят за името си, за да може после то да работи за тях. Как работи ли? Например, млад автор използва неологизъм за рима. Читателите ще приемат това като неумение, незнание или дори творческо безсилие, поради което е изкривил думата така. И ще го порицаят. Но когато именит автор използва неологизъм, същите читатели ще го обявят за възвисен в словото и ще го похвалят за приноса му към обогатяването на езика ни. Няма равнопоставеност. Никога не е имало, няма и да има.
Всеки автор решава към какъв тип читатели да ориентира поезията си чрез това колко високо си поставя летвата за компромисите в стиховете си – колко, какви, кои и дали да ги има. Ако не може напълно да ги премахне, добре е да ги минимизира. Една максима гласи няма начин да няма начин. Търсенето на начин понякога отнема дни, седмици, месеци. Има случаи на довършване или пренаписване на творба след години.
Не бива да се правят компромиси със смисъла в името на римата. Римите трябва да са украса на текста, не текстът да се води по тях и да ги обслужва, защото това е вече формализъм. Не към това призовавам. А към изграждане на непоносимост към слабите и амортизираните от употреба рими без това да води до формализъм. Не е лесно, но е постижимо. Добрата рима не пречи на добрата поезия. Както беше казал един оперен певец: цигарите пречат на гласа на тия дето не могат да пеят. И с римите е така. И те пречат на поетите, които не могат да пишат. Защото някои могат. Добрите (богатите, пълните) рими не винаги са гаранция за добра поезия. Но пък лошите рими винаги съсипват добрата поезия. Виждал съм недомислици и алогизми в добре изпипана форма. Чел съм стихосбирки, от които после не мога да си спомня нито един стих.
Някои вярват, че ще създадат шедьовър на прима виста. И не се интересуват от някакви си правила изисквания, препоръки, мнения. Смятат, че не бива да пипат ръкописите си, за да не ги съсипят. Ей така, просто ще имат късмета да им се спусне отгоре, като диктовка свише. "Не аз, не аз, Господи, го пиша – друг ми го диктува вътре в мен…"* Дано успеят. Блажени са вярващите.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* – Радко Радков („Диктовката на ангела“)
© Красимир Тенев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Употреба на "мъжки" и "женски" рими в едно стихотворение не само е възможна, а даже е препоръчителна. Най-трудни за изнамиране са мъжките богати рими. А дактилът е най-трудната метрика според мен. Така, че този автор се е самозатруднил максимално от техническа гледна точка.
-
Благодаря, Майсторе!
Имам въпрос!? Преди няколко дни един наш поет Голем каза, че е написал стихотворение в "Дактил", двустъпен. Само мъжки рими!
Имам въпрос?
Възможна ли е употреба на "мъжки" и "женски" рими в едно стихосложение?
Възможно ли е това?
Анапестът е ясен( в смисъл не на дървото)
Благодаря предварително, Учителю! -
Харесах статията! Обширни са представите за добра поезия! По някога не се разбира какво е казал поетът! Защото е отделил много време за да бъде кратък!
-
Пак чехох всичко това с огромен кеф. Никога не съм писал стихове сериозно (не мога, нямам талант, не ме привлича), но ужасно обичам да ги чета и особено слушам - имал съм удоволствието и привилегията да слушам Великия рецитатор Константин Кисимов (за съжаление само един ден преди трагичната му смърт в Балчик), както и Стефан Гецов (недолюбван сега,но изумителен глас-бас) и това ме накара завинаги да харесвам уникалната литературна форма - класическият стих. И когато виждам специалист сред нас, как.да не се радвам? И даже се чудя на търпението му да ни ограмотява. Е, не се чудя на някои неграмотни с претенции... То това е нашенска народопсихология... Такива сме си...
-
Интересен, полезен, но най-вече вдъхновяващ текст. Благодаря! 🍀
-
Изключително полезна статия! В класическия стих, компромиси не трябва да има! Но в последните години, все по-малко хора творят класика. Не е лесно да спази човек всички изисквания. Нужно е да се отделя много време, преработки, понякога години, за да добие произведението му вид, издържано във всяко отношение. За да бъде човек поет, е нужно да има дарба, дадена му свише и денонощен труд. Малко са надарените по рождение. Понякога един живот не стига, за да усвои човек всички правила и добие призвание. Ако в един стих няма ритъм, музика, обрисувани картини и образи с думите, и римата естествено, трудно ще бъде запомнен. Стихът може да е перфектен, изпъстрен с най-нови думи, чуждици или на висок стил, но за широката публика трудно разбираем. Душата на поета е много чувствителна на критиката. Добре е, че не са посочени имена, което би причинило болка на засегнатия. Това, което е важно за поета е, да използва думи, които се обичат. Така, както е правел Моцарт в музиката. Поздравления!
-
Няма начин,да не намеря начин,да ви чета!През всяка свободна минута,когато съм до компютъра вече чета,,откровенци"А ,,Компромиси в класическия стих" ми е в любими!
-
Беше ми много полезно да прочета както статията, така и коментарите. Споделям възгледите на автора.
Разбира се, всеки творец следва собствения си вкус, но не мисля, че има някой, който да не се е учил от друг или други... Индивидуалността се проявява и в това от кого избираш да се учиш и кое точно ти харесва и кое - не. Лично аз харесвам една поетична творба от началото до края да бъде или класически, или бял или свободен стих. Разбира се, ако няма съдържание, красивата форма не може да го компенсира. Тя си остава просто една красива опаковка... -
Читателите са склонни да прощават на любимите си автори някои несъвършенства, поради непознаване на материята, или като компенсация за приятните усещания от споделени идеи, послания, внушения, сходна душевност, красиви картини. Е. Дикинсън е писала за себе си, не за широката публика, нещо като стихотворен дневник. Читателите ценят нейната искреност, дълбочината и чистотата на неподправената й откровеност, а не техническите завоевания. Тя няма такива.
И друг път съм казвал, че полукласически стих няма. Има класически, бял и свободен. Полукласическият е неумело написан класически. Няма значение кой го е написал. Никога не съм твърдял, че формата трябва да е водеща в творбата, а че тя е допълнителен бонус към удоволствието от прочита, също и символ за уважение към читателите и към поезията. -
"Емили Елизабет Дикинсън е американска поетеса. Тя е автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина. Даже и това, което публикува, е подложено на сериозна редакторска преработка, за да се приведат стиховете ѝ в съответствие с поетическите норми на времето... " Махленска поетеса ли е била Дикинсън? Блажени са вярващите...
-
Все едно да правиш компромиси с уискито и да го правиш от сливи!
Класика идва от "клас - класен" - толкова жанрове има, за всеки има място на белия лист, но всеки да си знае мястото!
Написах предния коментар в момента, в който четях, някои от нещата така ги пиша - от раз, и за мене са израз на определена позиция в даден момент, нещо като импресия, оставям класиката на класиците! -
Според мен изключително адекватна статия. Не пиша стихове (Не мога и не ми е интересно), но от дете обичам да чета хубава поезия - затова мога с чиста съвест да похваля автора. И още нещо - ако искаш да се занимаваш с най-голямата поезия в науката - математиката- си длъжен да спазваш правилата.
Ето защо съм на твърдото мнение, че ако искаш да се занимаваш с най-голямата математика в изкуството -поезията- отново си длъжен да спазваш правилата. А другото са оправдания за не особено добро качество... Поздравления за тази и други подобни статии - високото ниво е нужно навсякъде! -
Гледам умно, мигам на парцали -
а сега де, аз с какво да се похваля?
Какво и кому да доказвам,
като не помня що щях да ви казвам...
Не помня от къде съм и защо,
зная само, че всяко нещо е добро,
ако след себе си не доведе
крамоли войнствени и наранени Его-ве!
Честит празник! -
Написването на творба на един дъх е напълно възможно!
Това пък е моята позиция :0))
И не смятам за противозаконно да я изразя, пък и смятам, кат пример и да напиша нещо:
*****
Глътка въздух, мълчание,
болка в ляво, съдба.
Сълза в окото, страдание,
няма я любовта!
Въже в ръката, решение,
клон на старо дърво.
Черен керван, погребение,
въпрос последен: Защо?...
😋 -
Основополагащ анализ, Майсторе! Благодаря ти, че я написа!Само мога да съжалявам, че не я публикува по - рано! Това произведение трябва да стои винаги, като " избрано" от редакторът(респективно сайтът). По такъв начин, ще бъдат подпомогнати хората, които наистина искат да творят поезия. Така, ще бъдат избегнати многобройните "пък", " пак", " със", " във". Написването на стихотворение на един дъх е невъзможно! И още! Искам да ти благодаря, че ни запозна , макар и задочно с талантливият поет Радко Радков! Благодаря!
-
Ани, трудно е да покажеш в една творба всички компромиси. Виждам няколко от изброените.
Има форумна тема с примери за тези които се интересуват от теория.
https://otkrovenia.com/bg/art-forum/index.php?topic=2187.0
Само примерът за ямб не много удачен. В ,,Гора,, на Дебелянов четвъртият стих ,,виши клони непреклонни...,, е хорей. -
Това имаш предвид, що се отнася до компромисите, нали?
Гара Търпение
Построил си я сам. Твоя гара: "ТЪРПЕНИЕ".
Ти си свикнал на нея, все НЕЯ да чакаш...
Всички влакове идват, но все - закъснения,
точно толкова дълги - за два-три коняка.
На перона, премръзнал, потропваше вятърът.
Тъмнината подръпваше ципа на сака си.
По клошарски промъркваше стара китара,
на картонче приседнала, някого чакаше...
Две изпъдени кучета... Чакаха кокали...
Смачкан вестник четеше на ум тишината.
Изпочупени плочки редяха "Монополи"...
Капка дъжд оглупя и капчулна сълзата ти.
Ето чуй! Даже виж... Изгърмяват по релсите,
нападателно-хищни, връхлитат вагоните.
Посрещачи. Посрещащи. Всичко размествайки.
Куфар. Сак. Три сълзи. Не забравяй, кашоните!
Тихо стана, до звук. Някой тресна вратата.
Може би... аз съм слязла, от влака бездомен.
Ако си Я допил, чашата със коняка,
търпеливо изпий нетърпимия спомен.
Павлина Йосева pin4e -
Така е. Моцарт е бил от блажените, Пушкин - също. Хайде сега да започнем и с разделенията: ама те са били гении, а ние не сме. Навярно, още при раждането им, на челото им е пишело какви са... Просто има добри ученици, и - не дотам. Има и такива, които сами се учат, без да са посещавали прочути колежи. Има и такива, които животът ги е научил. Има ги всякакви случаи, но в поезията е като в древната поговорка: "Всички пътища водят към Рим". Поезията грабва със силата на внушението си, с чувствата и емоциите, които предизвиква. Или - с размислите, към които те води. Кой каза, че познава вкуса на читателя? Греши.
А един поет, ако седне да изучава прилежно теорията на поезията, и как да пише правилно, ще си остарее и ще е още на първия си стих. И никога няма да е поет, само ще е изучаващият поезията.
Светът върви напред, учейки се от грешките си. Първите откриват нови пътища, те затова са първи, понеже не се страхуват. -
Вечната дилема: Кое е първо кокошката или яйцето? И тук: Кое е първо поезията или правилата? Бардовете в миналото дали са си броили сричките когато са писали своите поеми?
-
"Има много начини да влезеш в живота на хората. Но има само един да останеш там: уважение!"
-
Споделям мнението, че математиката, музиката, поезията са свъзани с една тайна нишка, наречена хармония или баланс. Науката прави компромиси всеки ден. И това не я прави по-малко наука. Някои компромиси са направо животозастрашаващи... а поезията може да застраши единствено тънките вибрации на душата. Но от там тръгват много неща във физически план. Същото е с въздействието на всички видове изкуство. Те формират култура. Много силно оръжие. Действително има творби, които "се раждат" трудно - Гьоте е работил над "Фауст" 50 години. А други творби са като гръмотевици от самото си начало и никога не спират да отекват, да докосват. Според мен поетът трябва да се изразява по най-добрия начин. Класически, бял или свободен - стихът, трябва да докосва преди всичко. А още по-хубаво е, ако в него има и майсторски подход. Хубава статия, даваща възможност на този, който желае, да се порови, почете и размисли.
-
Тъй като съм в ремонт на жилището (а може би и на себе си!), случайно ми попадна една архивна тетрадка отпреди четвърт век в която открих мой опит да определя отношението си към класическия стих:
Класическият стих
е златна клетка
в която гнезди песента.
А птиците обичат свободата. -
Наистина е написано като за знаещи термонологията. Това е част от изказване на премиера на стихосбирка. Там присъстваха основно поети и музиканти. Тук аудиторията е сходна. Ако дефинирам и онагледя с примери всичко, ще се развие страшен обем в бележки под черта. А и информацията ни залива отвсякъде.
Ани, тук се разглежда влиянието на компромисите. Разбира се, че читателите се привличат главно чрез идеи, послания, начин на повествование, сюжет, колоритни образи, герои, тропи и фигури. -
Ще бъде хубаво да има продължение - разяснение на някои термини - „асонансни, дисонансни, графични, „разчупени“ рими, липса на рими, на места където би трябвало да има, каталектични и акаталектични стихове на едноименни позиции в строфите, римуване на стихове с различни по вид клаузули, аритмия, неспазване правилото на алтернанса, ненормативни ударения“ с примери; когато нарушаването на плавността на изказа е не нарочно, а случайно, човек да успее да го намери. Това се изгражда може би с времето, но със сигурност и с литература. Дано само всички творци не се втурнат да копират утвърдени модели. Според мен е много интересно да съблюдаваме тези правила от гледна точка на звученето и подходящата форма за изразяване на мисъл и чувство и как можем да обогатим смисъла и достъпността на текст дори до непознати за нас хора - нали това е истинската поезия, човек да усети душата ти дори без да те познава. Или поне да усети своята. Много интересен текст е поднесен тук, и се надявам да има още
-
Поезията е нещо много сложно. Едни я могат, а други не. В нея цял живот можеш да се учиш и да умреш ненаучен. Други пък се раждат с дарба свише. Но трябва да се работи за непрестанно самоусъвършенстване, защото истинският поет е роб на стиха. Върху едно свое стихотворение работих цели 16 години:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/prez-oredyala-tishina
А иначе съм разяснил отношението си към поезията в есе публикувано в този сайт:
https://otkrovenia.com/bg/eseta/shto-e-i-shto-ne-e-poeziya
Поздравявам автора за разясненията, които дава! -
Да, да, то щото в любовта всичко е позволено, затова се извършват престъпления от любов. На път е това да се случи и в поетичните среди, ако вече не се е случвало...
Сега сериозно. Независимо колко признат е пишещият, той си има своя аудитория, която е на една вълна с неговото творчество, поради многобройни причини, една от които е светуосещането. Не винаги перфектната техника, е повод за харесване. Напоследък ми прави впечатление, че има комерсиализиране при писането, като един вид удоволетворение от себеизява. Това не прави качествена поезия, а временна такава. Хубаво би било да се постигне съвършенство - техника, логическа постройка и смисъл ръка, за ръка. Но това едва ли е възможно всеки път, защото така сме устроени, че винаги нещо надделява, както в пишещия, така и при читателите. Всичко е въпрос на пресечна точка. Вече и на комерсиализация. Човек, обаче трябва да се стреми към съвършенството... Другото е просто попълване на лексикон. -
Аз прочетох с интерес. За мен гласи правилото 90% труд, 10% талант. От дете рисувам, но съм положила огромни усилия да се развивам. Същото важи и за поезията. Има правила, които независимо че са наложени от човека, е редно да се спазват. Когато четем едно стихотворение е важно да чуваме не само посланието, а и "музиката". Това е една сложна по същността си материя, която изисква вникване и познание, както и много четене на доказани вече имена.
-
Вервам ти :"
Извинявай тогава за недоразумението.
И да ударя още един коментар по творбата.
Има само един съдник, който накрая драсва последната черта! И това е времето.
Опитите да му се" подскаже", кои са правилните избори не вярвам дори и да го усмихват...
И спирам за известно време включванията си, че хем малко прекалих с тях, хем и е време за плаж :0)) -
Оп, видях си името. Георги, извинявай ако ще те разочаровам, но не бях прочела коментара ти. Моят касае творбата.
-
Меги, един въпрос - защо при наличието на цяла творба, при това толкова интересна, ти избра да коментираш само моят коментар?
И ще допълня предишното си включване - развитието (и то не само в изкуството) се получава по два класически пътя. Или с доразвиване на старите основи, или с пълно късане с тях и полагане на нови такива. А новото винаги, почти, бива разкъсвано от консервативните среди, толкова сраснали се с догмите, че те вече сякаш са станали част от техното ДНК... Затова развитие е възможно не само в зубренето на стари учебници и правила, но и в следване на собствен път, посока, цел.
Засега толкова от мен, но ще следя ситуацията тук. -
Прочетох с интерес...
Благодаря! -
Така е, талантът си е талант, но ако не се развива, авторът ще остане на едно ниво, което не може да надскочи. Никой не трябва да разчита само на вътрешното си усещане, то може само да му даде тласък. Както и не можеш да станеш физик само като засилиш ябълката към пода.
-
Интересно и полезно четиво, въпреки, че онази част, със сложните думички, почти ме отказа от прочита.
Само едно ще добавя, ученето никога не може да компенсира липсата на талант. Доколкото това, кой как пише и се развива, всеки има право на избор. Обаче си много прав, че равен старт няма! Огромното мнозинство са роби на името. И в това си има и логика, де, за да има име, има и години труд то да се изгради, а после идва времето, в което се берат плодовете му...
Поздравявам те. -
Читателите са критерий за интереса към поезията.Разбира се,че има правила за правопис, ритъм,рима (римата не е задължителен елемент) и още и още,за да бъде едно стихотворение изразено с душа и сърце! Авторът придава на стихосложението живот, когато е искрен и убедителен с написаното.И задължително трябва да изучи класическия стих, преди да е сигурен, че може да пише свободен,там където римата не е задължителна,но ритъмът е норма.Споделям моето виждане за поезията,но не задължавам останалите с мнението си.
-
"Поезията е вътрешно състояние. Който няма това състояние в себе си, нищо не може да постигне. След това той може да изяви поезията си навън. Обаче, без вътрешна поезия, външната е само декламация. Следователно, истински поет е този, който живее това, което пише." Учителя
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря, защото това никъде и никой не го е казвал!
Благодаря, Учителю!
Нека Бог да ти наспори!