У някои чугунени и безвъзвратно побелели български глави носталгията по комунизма е много силна. Заслепени от собственото си тесногръдие те му приписват успехи, които според тяхното некомпетентно мнение той е пожънал в България. Най-лошото е, че те наивно се заблуждават, че ако България не беше насилствено комунизирана от съветските войски и от псевдопартизаните-шумкари, излезли по родните балкани на 8-ми срещу 9-ти септември, то тя днес щеше да е една изостанала страна, едва ли не на последно място в Европа, а защо не и в света. Както споменах по-горе, тези искрено заблудени от комунистическата пропаганда люде, част от които от бившата партийна номенклатура, в частност партийни секретари, завучи и др., все още се прекланят пред "великия и непобедим СССР", който отдавна престана да съществува благодарение на светлата и величествена личност на покойния Михаил Сергеевич Горбачов, който се оказа истински Гробачов за комунизма на съветите и техните марионетни сателити, каквато беше и НРБ с политическия клоун Тато.
    В какво собствено е бедата на комунизма?! Най-вече в това, че той е една куха идеология. Дори не бих казал, че е идеология. Той си беше чиста фразеология, зад маската на която партийните червени бонзи спретнаха своето феодално общество, делящо се на червена аристокрация и пролетариат-роби. Тази куха и недобре обмислена фразеология непрестанно ни обещаваше, че ще дойде време, в което върху нас като от рога на изобилието ще се сипят материални блага и ние ще заживеем слънчево-усмихнати и щастливи. Но откъде ще се вземат тези блага си оставаше тайна и загадка. Първоначално, през 60-те години на миналия век, се твърдеше, че това ще се случи през 1980г., но колкото повече се приближавахме към въжделяваната дата, толкова по-очевидно ставаше, че годината, ако окончава изобщо на 80, ще е от друг век или даже от друга епоха. Защото нещата вместо да се подобряваха само се влошаваха. Дори се появи адекватният виц:

"Комунизмът е като хоризонта - колкото повече се приближаваш към него, толкова повече се отдалечава от теб!"

Такава беше голата истина. Всички редови български граждани проумяха тази проста истина на собствения си гръб, а нередовите отдавна я знаеха, защото червената фабрика за лъжи и пропаганда бе отлична и ненадмината ученичка на Йозеф Гьобелс. С нейна помощ баламосваха масите, а големите играчи в БКП-то заграбваха червени благинки и бодро пълнеха гърнето. Когато през 1979г. животът рязко поскъпна се появи друг виц, че:

"Партията се изсипала от повдигане на жизненото равнище!".

Тогава падна и маската на Радой Ралин /нека Бог да го прости!/, когото бяха замаскирали като дисидент, за да може в критични ситуации да го извадят пред радиа и телевизии и да му заповядат да каже, което е угодно на управляващите. И псевдодисидент Ралин през 1979г. беше изтъпанен от БНТ да заяви на наивно вярващите в неговото дисидентство, че:

"Партията ни каза: Както работим, така ще живеем!"

Ех, агент Ралин! Как можа да паднеш толкова ниско. До този миг мнозина българи вярваха в твоята честност и неподкупност...а ти...!!!

Но не в това е главното. А главното е в това, че Збигнев Бжежински -  съветникът на американския президент Джими Картър, някога проповядваше теорията за т.нар. конвергенция - мирно сливане на комунизъм и капитализъм в т.нар. технотронно общество. Нашите комунисти блестящо потвърдиха тази негова теория с известна корекция, обаче! Те преляха комунистическите лайна, които бяха сътворили, в капиталистическия Ганг и така се превъплътиха в капиталисти. Днес някои от тези синковци ще се борят и за кметския стол на София. Така конвергенцията на Бжежински се състоя у нас, но без технотронно общество. Обществото в РБ си остана само тронно, като на Трона седнаха децата на бившите комунистически величия. Затова с мъка можем да кажем:

Бог да прости България!