КОШЕРИ
С Михалаки работим в неговия пчелин. Кошерите му се намират в много красива местност. Винаги идвам тук с удоволствие да му помагам. Наслаждавам се на красотата на природата, докато работим. И уж идвам да свършим нещо, да се пораздвижим, да се поизморим, а се прибирам вкъщи бодър и отпочинал.
Пчелите жужат около нас, кацат по дрехите ни, лепят се по ситната предпазна мрежа на маските ни. От време на време ги опушвам с духалото, когато станат много неспокойни. Наблюдавам сложно организирания живот на пчелните семейства и правя изводи за нашия човешки живот.
- Ти какво правиш? Заспа ли? Ще те изядат пчелите - подвиква ми Михалаки.
- Замислих се.
- За какво си се замислил толкова?
Лесно ли е да му отговоря на въпроса? Мисля за много неща. Но той спира да работи в очакване на отговора ми и аз казвам:
- Мисля си, че всеки човек е като един кошер.
- Откъде-накъде? Не те разбирам. Защо мислиш така?
- Може да се каже, че ние сме кошерите, в които Бог ще влезе един ден да види колко мед има в нас.
- Ама и ти ги говориш едни... - не довършва мисълта си приятелят ми.
- Така е. А нашите души са пчелни царици. Трябва да внимаваме цариците ни души да не отгледат само търтеи. Истинската царица-майка трябва да създава само работници.
- И кои са работниците на добрата царица? - заинтригува се от разсъжденията ми Михалаки.
- Добрите пчели-работнички на душата са добрите мисли, чувства и постъпки. Ако роди само търтеи, царицата е загубила предназначението си. Тогава Бог трябва да я замени с друга. Ако Бог види, че кошерът е пълен само с търтеи, ще се откаже от него и кошерът ще запустее.
- А ако види, че е пълен само с работнички?
- Тогава ще го благослови и ще има стократно повече мед в такъв кошер.
- Откъде ти идва на ум всичко това?
- Пчелите и кошерите ми нашепват тези мисли. Но стига приказки, да продължаваме, защото пчелите не търпят търтеите - убиват ги и ги изхвърлят.
Продължаваме работата си с увлечение. А около нас бръмчат стотици пчели-работнички и навярно намират общ език с пчелите-работнички на нашите души - добрите мисли и чувства.
© Иван Хаджидимитров Todos los derechos reservados