Jun 10, 2010, 10:28 PM

Кошери

871 0 0
2 min reading

КОШЕРИ

 

       С Михалаки работим в неговия пчелин. Кошерите му се намират в много красива местност. Винаги идвам тук с удоволствие да му помагам. Наслаждавам се на красотата на природата, докато работим. И уж идвам да свършим нещо, да се пораздвижим, да се поизморим, а се прибирам вкъщи бодър и отпочинал.

Пчелите жужат около нас, кацат по дрехите ни, лепят се по ситната предпазна мрежа на маските ни. От време на време ги опушвам с духалото, когато станат много неспокойни. Наблюдавам сложно организирания живот на пчелните семейства и правя изводи за нашия човешки живот.

       - Ти какво правиш? Заспа ли? Ще те изядат пчелите - подвиква ми Михалаки.

       - Замислих се.

       -  За какво си се замислил толкова?

       Лесно ли е да му отговоря на въпроса? Мисля за много неща. Но той спира да работи в очакване на отговора ми и аз казвам:

       -  Мисля си, че всеки човек е като един кошер.

       -  Откъде-накъде? Не те разбирам. Защо мислиш така?

       - Може да се каже, че ние сме кошерите, в които Бог ще влезе един ден да види колко мед има в нас.

       - Ама и ти ги говориш едни... - не довършва мисълта си приятелят ми.

       -  Така е. А нашите души са пчелни царици. Трябва да внимаваме цариците ни души да не отгледат само търтеи. Истинската царица-майка трябва да създава само работници.

       -  И кои са работниците на добрата царица? - заинтригува се от разсъжденията ми Михалаки.

       -  Добрите пчели-работнички на душата са добрите мисли, чувства и постъпки. Ако роди само търтеи, царицата е загубила предназначението си. Тогава Бог трябва да я замени с друга. Ако Бог види, че кошерът е пълен само с търтеи, ще се откаже от него и кошерът ще запустее.

        -  А ако види, че е пълен само с работнички?

        -  Тогава ще го благослови и ще има стократно повече мед в такъв кошер.

        -  Откъде ти идва на ум всичко това?

       - Пчелите и кошерите ми нашепват тези мисли. Но стига приказки, да продължаваме, защото пчелите не търпят търтеите - убиват ги и ги изхвърлят.

       Продължаваме работата си с увлечение. А около нас бръмчат стотици пчели-работнички и навярно намират общ език с пчелите-работнички на нашите души - добрите мисли и чувства.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Хаджидимитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...