10 июн. 2010 г., 22:28

Кошери

876 0 0
2 мин за четене

КОШЕРИ

 

       С Михалаки работим в неговия пчелин. Кошерите му се намират в много красива местност. Винаги идвам тук с удоволствие да му помагам. Наслаждавам се на красотата на природата, докато работим. И уж идвам да свършим нещо, да се пораздвижим, да се поизморим, а се прибирам вкъщи бодър и отпочинал.

Пчелите жужат около нас, кацат по дрехите ни, лепят се по ситната предпазна мрежа на маските ни. От време на време ги опушвам с духалото, когато станат много неспокойни. Наблюдавам сложно организирания живот на пчелните семейства и правя изводи за нашия човешки живот.

       - Ти какво правиш? Заспа ли? Ще те изядат пчелите - подвиква ми Михалаки.

       - Замислих се.

       -  За какво си се замислил толкова?

       Лесно ли е да му отговоря на въпроса? Мисля за много неща. Но той спира да работи в очакване на отговора ми и аз казвам:

       -  Мисля си, че всеки човек е като един кошер.

       -  Откъде-накъде? Не те разбирам. Защо мислиш така?

       - Може да се каже, че ние сме кошерите, в които Бог ще влезе един ден да види колко мед има в нас.

       - Ама и ти ги говориш едни... - не довършва мисълта си приятелят ми.

       -  Така е. А нашите души са пчелни царици. Трябва да внимаваме цариците ни души да не отгледат само търтеи. Истинската царица-майка трябва да създава само работници.

       -  И кои са работниците на добрата царица? - заинтригува се от разсъжденията ми Михалаки.

       -  Добрите пчели-работнички на душата са добрите мисли, чувства и постъпки. Ако роди само търтеи, царицата е загубила предназначението си. Тогава Бог трябва да я замени с друга. Ако Бог види, че кошерът е пълен само с търтеи, ще се откаже от него и кошерът ще запустее.

        -  А ако види, че е пълен само с работнички?

        -  Тогава ще го благослови и ще има стократно повече мед в такъв кошер.

        -  Откъде ти идва на ум всичко това?

       - Пчелите и кошерите ми нашепват тези мисли. Но стига приказки, да продължаваме, защото пчелите не търпят търтеите - убиват ги и ги изхвърлят.

       Продължаваме работата си с увлечение. А около нас бръмчат стотици пчели-работнички и навярно намират общ език с пчелите-работнички на нашите души - добрите мисли и чувства.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Хаджидимитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...