10.06.2010 г., 22:28

Кошери

874 0 0
2 мин за четене

КОШЕРИ

 

       С Михалаки работим в неговия пчелин. Кошерите му се намират в много красива местност. Винаги идвам тук с удоволствие да му помагам. Наслаждавам се на красотата на природата, докато работим. И уж идвам да свършим нещо, да се пораздвижим, да се поизморим, а се прибирам вкъщи бодър и отпочинал.

Пчелите жужат около нас, кацат по дрехите ни, лепят се по ситната предпазна мрежа на маските ни. От време на време ги опушвам с духалото, когато станат много неспокойни. Наблюдавам сложно организирания живот на пчелните семейства и правя изводи за нашия човешки живот.

       - Ти какво правиш? Заспа ли? Ще те изядат пчелите - подвиква ми Михалаки.

       - Замислих се.

       -  За какво си се замислил толкова?

       Лесно ли е да му отговоря на въпроса? Мисля за много неща. Но той спира да работи в очакване на отговора ми и аз казвам:

       -  Мисля си, че всеки човек е като един кошер.

       -  Откъде-накъде? Не те разбирам. Защо мислиш така?

       - Може да се каже, че ние сме кошерите, в които Бог ще влезе един ден да види колко мед има в нас.

       - Ама и ти ги говориш едни... - не довършва мисълта си приятелят ми.

       -  Така е. А нашите души са пчелни царици. Трябва да внимаваме цариците ни души да не отгледат само търтеи. Истинската царица-майка трябва да създава само работници.

       -  И кои са работниците на добрата царица? - заинтригува се от разсъжденията ми Михалаки.

       -  Добрите пчели-работнички на душата са добрите мисли, чувства и постъпки. Ако роди само търтеи, царицата е загубила предназначението си. Тогава Бог трябва да я замени с друга. Ако Бог види, че кошерът е пълен само с търтеи, ще се откаже от него и кошерът ще запустее.

        -  А ако види, че е пълен само с работнички?

        -  Тогава ще го благослови и ще има стократно повече мед в такъв кошер.

        -  Откъде ти идва на ум всичко това?

       - Пчелите и кошерите ми нашепват тези мисли. Но стига приказки, да продължаваме, защото пчелите не търпят търтеите - убиват ги и ги изхвърлят.

       Продължаваме работата си с увлечение. А около нас бръмчат стотици пчели-работнички и навярно намират общ език с пчелите-работнички на нашите души - добрите мисли и чувства.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...