В селски дом, при многолюдно семейство живеело едно коте. Децата го обожавали, възрастните се грижили за него. Но най-дълго време животното прекарвало с немощна, трудно подвижна старица. Тя обичала да разговаря с мързеливото коте. Тъй като всички били много заети, а и то било добър слушател старата жена му разказвала милите си спомените, понякога се смеела, друг път плачела и така минавали дните. Всичко изглеждало идеално, но не и за котето то все недоволствало. „Ох, тези деца докога ще си играят с мен. Тази жена защо ме занимава с нейните спомени. Тази храна вчера беше същата. Дори когато се разхождам по двора не намирам спокойствие, птиците пеят, слънцето грее…” И един пролетен ден мрънкащото коте тръгнало към големия град с надежда за спокойствие и лукс.
Съдбата решила да задоволи прищевките му, след като попаднало в приют за бездомни животни то веднага било осиновено. Новото му семейство живеело в апартамент, чист добре обзаведен на висок етаж. Това били млади хора, все още без дец ...