akonitin (Никодим Сертов)
51 582
14 jul 2009, 12:44

Кратка приказка за доброто 

  Prosa » Cuentos y obras para niños
6288 0 12

Някога Господ направил така, че когато се срещат хората, от тях да излиза най-красивото, най-светлото и най-божественото, това трябвало да им напомня от Кого произлизат и към Кого трябва да се стремят. Това уплашило дявола и той направил така, че когато това се случвало, в освободеното място в хората влизали мракът, отчаянието и злото, но не знаел, че за онези, които били приели Господ в сърцата си, доброто било безкрайно, защото произлизало от безкраен първоизточник на добро, и колкото и да излизало на повърхността, сърцата им не оставали празни.

© Никодим Сертов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добра идея!
  • Чудна приказка и е чудо, че наистина има хора, на които сърцата никога не остават празни, а даже имат и да раздават красота на другите!!!
  • Нели, това свойство си е ахилесова пета, вкоравиш ли се ставаш лесно чуплив... Подсети ме за "Мравките" на Вебер, там са описани двете стратеии за оцеляване на насекомите и гръбначните, първите имат външен скелет - хитинова обвивка, станали много здрави и почти непробиваеми, но и най малката пукнатина в хитина, най лекия пробив означавал сигурна смърт, гръбначните "прибрали" скелета под плътта си, така били обречени на вечни рани, но затова пък открили регенерацията, раните им заздравявали бързо, макар и да винаги да били многобройни. Вебер казва, че така било и при хората, едни изграждат черупка и изглеждат непробиваеми, но пробиеш ли я се сриват и загиват, а други изглеждали лесно раними и постоянно на повърхността им се виждало как страдат, но бързо се възстановявали след всяка своя рана...
  • .. а всъщност господ направил и друго. дал свойството на глината да се вкоравява, когато човек минавал през огъня на различни изпитания. така понякога глината ставала твърда като керамика, като теракот, като тухла.. Била способна не само да понася тежести,хоросан,и да я газят, но и да брани, да предпазва от прекалени страсти и да държи хлад и спокойствие. Естествено никой не е съвършен като господ. Той оставил на всеки глинен човек, минал през огъня, по една малка ахилесова пета. Това било място, по което като чукнеш и най здравата керамика- тя се разбивала на хиляди парченца...тези парчета носели спомена за достойно изживяните дни...
  • Малко продължение:
    Когато хората били направени, за материал била избрана глината, затова те станали меки и податливи на тежестта на света, който трябвало да носят на плещите си, защото били натоварен с отговорност за всичко. Разбира се, за да устояват на тежестите и бремето Господ им дал своя Дух. Когато ги изпълвал, хората можели да понесат всичко. С течение на времето много хора захвърлили Духа от себе си и трябвало да го търсят отново... и казват, че онзи, който не Го открие се превръщал пак в глина - мека и поддаваща се на всякакви външни деформации.
  • много истина има в твоята красива приказка...и доброта.
  • Асол, т.е. Белла...
    Дница, в стените има врати, някои носят ключове, а други са тръгнали с глави да разбиват стени. Начинание обречено.
  • Хубава стеничка си изградил около себе си, дрогичке!
    Пожелавам ти някоя със взлом да я разрита.
    И да ти укроти повърхностите бесове... И да намери тихичкото в теб.
    Поздрав.
  • Благодаря, Белла, имало един човек, който се бил скрил зад много маски, бил изградил толкова стени между себе си и света, че вече не знаел кой е, носил в себе си момичето, което цял живот бил сънувал, там в дълбокото, но един ден.. престанал да разбира кое е сън и кое бодърстване, стените му се разместили и започнал да си спомня, започнал и да разбира кой е.
    Благодаря ви, Росица и Яня, благодаря, Светлана, всъщност съм писал и за това, болката идва в освободеното и празното...ако я имаше радостта от живота, какъвто е няма как там да се настани болка, може би само малко тъга, но малко.
    Благодаря, Сириус.
  • Поздрав!
  • Прекрасно е, но защо ли ми се иска да разкажеш още?
    ...някога много отдавна сърцата рядко били сами-
    те се подкрепяли, пазели, молели, и се питали:от
    какво ги боли...
  • Много е хубаво.
Propuestas
: ??:??