Кратка приказка за доброто

Comments

• 

  serg8011 (Сергей)

  Добра идея!

  2013-12-09T16:58:16+02:00
• 

  svetlanal (Светлана Лажова)

  Чудна приказка и е чудо, че наистина има хора, на които сърцата никога не остават празни, а даже имат и да раздават красота на другите!!!

  2009-07-15T19:15:53+03:00
• 

  akonitin (Никодим Сертов)

  Нели, това свойство си е ахилесова пета, вкоравиш ли се ставаш лесно чуплив... Подсети ме за "Мравките" на Вебер, там са описани двете стратеии за оцеляване на насекомите и гръбначните, първите имат външен скелет - хитинова обвивка, станали много здрави и почти непробиваеми, но и най малката пукнатина в хитина, най лекия пробив означавал сигурна смърт, гръбначните "прибрали" скелета под плътта си, така били обречени на вечни рани, но затова пък открили регенерацията, раните им заздравявали бързо, макар и да винаги да били многобройни. Вебер казва, че така било и при хората, едни изграждат черупка и изглеждат непробиваеми, но пробиеш ли я се сриват и загиват, а други изглеждали лесно раними и постоянно на повърхността им се виждало как страдат, но бързо се възстановявали след всяка своя рана...

  2009-07-15T19:15:19+03:00
• 

  nellnokia (Нели Господинова)

  .. а всъщност господ направил и друго. дал свойството на глината да се вкоравява, когато човек минавал през огъня на различни изпитания. така понякога глината ставала твърда като керамика, като теракот, като тухла.. Била способна не само да понася тежести,хоросан,и да я газят, но и да брани, да предпазва от прекалени страсти и да държи хлад и спокойствие. Естествено никой не е съвършен като господ. Той оставил на всеки глинен човек, минал през огъня, по една малка ахилесова пета. Това било място, по което като чукнеш и най здравата керамика- тя се разбивала на хиляди парченца...тези парчета носели спомена за достойно изживяните дни...

  2009-07-15T19:04:02+03:00
• 

  akonitin (Никодим Сертов)

  Малко продължение:
  Когато хората били направени, за материал била избрана глината, затова те станали меки и податливи на тежестта на света, който трябвало да носят на плещите си, защото били натоварен с отговорност за всичко. Разбира се, за да устояват на тежестите и бремето Господ им дал своя Дух. Когато ги изпълвал, хората можели да понесат всичко. С течение на времето много хора захвърлили Духа от себе си и трябвало да го търсят отново... и казват, че онзи, който не Го открие се превръщал пак в глина - мека и поддаваща се на всякакви външни деформации.

  2009-07-15T18:53:16+03:00