Някога Господ направил така, че когато се срещат хората, от тях да излиза най-красивото, най-светлото и най-божественото, това трябвало да им напомня от Кого произлизат и към Кого трябва да се стремят. Това уплашило дявола и той направил така, че когато това се случвало, в освободеното място в хората влизали мракът, отчаянието и злото, но не знаел, че за онези, които били приели Господ в сърцата си, доброто било безкрайно, защото произлизало от безкраен първоизточник на добро, и колкото и да излизало на повърхността, сърцата им не оставали празни.