8 jun 2024, 23:55  

Краят на тоталния консуматор

  Prosa
1.3K 6 11
2 мин за четене

     Човекът - този тотален консуматор. Едно долнопробно и алчно същество, в сравнение, с което всяка жива нечовешка товар изглежда безкрайно праведна. В своето свръхлицемерие човеците стигнаха дотам, че част от тях съумяват да се самозаблуждават, че вярват в нещо божествено. Онези които го правят, надяват маска на привидна добродетелност, за да лъжат Създателя. Част от тях разчитат, че ако Той все пак съществува ще им зачете тази опашата лъжа за висша добродетелност, чрез която те ще получат запазени места във Високата ложа. Други ползват тази форма на измама за плацебо ефект. Но така или иначе остава простият факт, че всяко човешко същество е гнусен лицемер, в който се откроява силният нагон за консуматорство. Човешката цивилизация е само една постоянно усъвършенстваща се и усложняваща се грешка, едно все по-голямо отдалечаване от Истината, останала завинаги далече зад гърба на целокупния човешки род. Род - безкрайно неблагодарен, защото повсеместно неговите представители са всъщност милиарди търтеи, които паразитират върху техническите изобретения и всякакъв род открития на шепа гении. Гении - Прометеевци, заплатили скъпо и прескъпо за своите открития-огън, с който са дарили тълпите. А тези тълпи дори не знаят и не се интерисуват да узнаят през какъв ад са минали тези Избраници, за да могат те - пигмеите-мравки безнаказано и в особено големи размери да се наслаждават на своята нескончаема консумация. Изобретения като електричество, телефон, релсов път, компютри, летателни апарати и двигатели с вътрешно горене. Математически, физически и друг род научни открития и теории, благодарение на които днес се навлиза даже и в космоса, и се наднича в квантовия свят. Генетични и молекулярни разработки, на прага на осигуряването на физическото безсмъртие на същите тези сатанински консуматори. Открития, които са на път даже да елиминират най-страшните болести. Съвременните хора все повече наподобяват на странно приличащи си наркомани, чието друсане е всъщност ненаситната им консумация. Понякога си мисля, че чистите атеисти са като че ли най-малко греховните, но те също са в състояние на пълна абстиненция от консуматорството. И колкото повече разсъждавам над всичко това, толова повече се убеждавам, че е дошло времето за спускането на завесата. Че на планетата не трябва да остане живо нито едно човешко същество. Човекът - тази грешка на Създателя, трябва да бъде тотално заличен. Да бъде заличен за доброто на природата, ако щете и поради чисто нравствени причини. Днес имаме редкия шанс това най-сетне да се случи, при това по закономерен и логичен сценарий. Сценарият на тоталната термоядрена война. Това ще е най-доброто решение за всички нас, затъналите в блатото на консумацията грешници. Може би така ще спасим останалата божествена наночастица в душите си и ще направим жест на майката природа, дарявайки я с едно по-светло бъдеще.

 

 

 

 

УМИРАЙТЕ

 

 

Умирайте, хора, умирайте!
В черни вълнения,

в неведение,
в закъснели прозрения...
При наводнения,

земетресения,
в стихийно унищожение...
Умирайте в театър

без сцена,
без публика,

без осветление...
И не се раждайте никога вече!

 

 

 

 

П.П. Стихотворението е написано в далечната 1976г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • 1. Благодаря ти за интересния коментар, Катя!
    Истината е, че не съм ядосан. Написаното от мен е продукт на хладен разум и логика.
    Ще поживеем и ще видим.

    2. Благодаря и на Лидия за коментара й. Също много интересен!
  • Рано или късно ще изчезнем без да е необходима термоядрена война, която ще замърси природата. Ще стане по естествен път. Затова Мъск иска да колонизираме Марс, но и това няма да ни помогне. Нищо не е вечно. Планети и звезди умират, други се раждат и така. Всичко е безкраен кръговрат.
    Малко си краен, но сигурно нещо те е провокирало да си такъв. Ядосали са те.
  • Твоите разсъждения, Мисана, провокираха моите, за което ти благодаря.
    Светът съществува чрез облика на своята дуалност/ черно- бяло, жена- мъж, добро- лошо, поквара- морал, ден- нощ… /. Тези противоположности, искаме не искаме, са втъкани в еволюционната черга. За това едното лице на човека е израз на неговото его и наследствената му обремененост, свързана с нашите предци. Второто лице е неговата душа, носител на опит, който често остава недоловим за ограничените възприятия на ума ни.
    Така че човекът е в плен на своята матрица. И в нея всичките му действия, нагласи, потребности са част от неговата дуална същност. Така е било и така е в момента, защото еволюцията все още така отрежда. И в този ред на мисли човешката алчност е неизменност…
  • Благодаря за точния ти коментар, йеромонах (Атеист Грешников)! Прав си, че тълпите плащат съответната цена за своето консуматорско начало. Но Платон казва в "Държавата" /глава 12/:

    "Виновен е, който избира. Бог е невинен!"

    Нека целият човешки род бъде фекализиран от собствените си духовни фекалии. А след това и гилотиниран!
  • Много интересни разсъждения, Мисана. В пост апокалиптичен, Чеерно-готичен стил, ако ми позволиш да взаимствам това определение. Но защо смяташ, че тези незаслужаващи тълпи не заплащат охолството, което им носи прогреса. Нима те се носят на вълните му, необезпокоявани от бури и опасни създания. Нима не са поглъщани и изхождани от месомелачката на тая нечовешка машина, наричана Съвремие. На какво приличат те, на какво "ухаят" след като бъдат фекализирани? Това човешки същества ли са? Венеца на природата, разума на квадрат, Sapiens Sapiens...?

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...