Януари е лош месец. Уж би трябвало да е хубав като всяко едно начало, а в края му разбираш, че в същност няма нищо ново освен едната повтаряемост. Мислел съм си да се опаша с един колан бомби и да гръмна, че да се разнообразя някой ден, естествено без да навредя на някого.
Мислел съм си и по-лоши неща. Например да живея като граната. Да бъда като чепат камък, който пречи на всички. Да съм откаченяка с вечно преливащата енергия.
Обаче, честно казано ме мързи. Къде ти такава енергия. В десет вечерта ми свършват батериите. Падне ли слънцето, падам и аз.
Мъча се да пиша. Не е за разнообразие. Може би смятам, че има какво да кажа. Така обаче смята и всеки втори средностатистичен българин.
И сега какво? Прочетах една книга за това как се пишат разкази. Оказа се, че не съм писал разкази, а чернови. Да си изядеш таковатата и да си оскубеш косата.
Обаче, виж - кой наистина може да си преправя нещата от живота по сто пъти докато му харесат. Никой. Всеки живот е съставен само от чернови.
След все ...