6 ene 2009, 17:19

Крепост от илюзии

  Prosa » Otros
770 0 0
1 мин за четене

                                                    Крепост от илюзии

 

   Крия се в моята крепост, за да не се сблъсквам отново и отново с мъката. Една, две, хиляди горещи сълзи се стичат по лицето ми, а аз не знам как да ги спра...

  Крия се в най-тъмното кътче на моята крепост от илюзии, които ме спасяват и ми дават все нови и нови надежди. Там търся утеха, когато не виждам път пред себе си. Там търся обич и разбиране, когато съм самотна. Там крия моите страхове, мечти и тайни, а заедно с тях се крия и аз. Страхувам се да поема риска, да се впусна в непознатото, защото спомените от миналото ме спират и сякаш се опитват да ме предпазят от нови страдания. Аз съм затворничка в собственото си съзнание. Искам да бъда свободна, независима, непоколебима и да не изпитвам нито болка, нито страх. Само вярата в доброто ми помага да продължа да търся онова, което желае сърцето ми. Някакъв необясним копнеж по нещо, което няма лице, форма или име. Това е просто желание за нещо хубаво, красиво и удовлетворяващо. Нещо, което да придаде смисъл на съществуването ми. Нещо, което да изпълни сърцето и душата ми и да ме стопли, за да се чувствам жива, истинска и щастлива.

   Крия се в моята крепост, за да се приготвя за сблъсъка с реалността. Една, две, хиляди битки ме очакват. И аз ще съм готова, защото знам, че рано или късно ще намеря онова, за което копнея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геви Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...