6 янв. 2009 г., 17:19

Крепост от илюзии

773 0 0
1 мин за четене

                                                    Крепост от илюзии

 

   Крия се в моята крепост, за да не се сблъсквам отново и отново с мъката. Една, две, хиляди горещи сълзи се стичат по лицето ми, а аз не знам как да ги спра...

  Крия се в най-тъмното кътче на моята крепост от илюзии, които ме спасяват и ми дават все нови и нови надежди. Там търся утеха, когато не виждам път пред себе си. Там търся обич и разбиране, когато съм самотна. Там крия моите страхове, мечти и тайни, а заедно с тях се крия и аз. Страхувам се да поема риска, да се впусна в непознатото, защото спомените от миналото ме спират и сякаш се опитват да ме предпазят от нови страдания. Аз съм затворничка в собственото си съзнание. Искам да бъда свободна, независима, непоколебима и да не изпитвам нито болка, нито страх. Само вярата в доброто ми помага да продължа да търся онова, което желае сърцето ми. Някакъв необясним копнеж по нещо, което няма лице, форма или име. Това е просто желание за нещо хубаво, красиво и удовлетворяващо. Нещо, което да придаде смисъл на съществуването ми. Нещо, което да изпълни сърцето и душата ми и да ме стопли, за да се чувствам жива, истинска и щастлива.

   Крия се в моята крепост, за да се приготвя за сблъсъка с реалността. Една, две, хиляди битки ме очакват. И аз ще съм готова, защото знам, че рано или късно ще намеря онова, за което копнея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геви Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...