6.01.2009 г., 17:19

Крепост от илюзии

774 0 0
1 мин за четене

                                                    Крепост от илюзии

 

   Крия се в моята крепост, за да не се сблъсквам отново и отново с мъката. Една, две, хиляди горещи сълзи се стичат по лицето ми, а аз не знам как да ги спра...

  Крия се в най-тъмното кътче на моята крепост от илюзии, които ме спасяват и ми дават все нови и нови надежди. Там търся утеха, когато не виждам път пред себе си. Там търся обич и разбиране, когато съм самотна. Там крия моите страхове, мечти и тайни, а заедно с тях се крия и аз. Страхувам се да поема риска, да се впусна в непознатото, защото спомените от миналото ме спират и сякаш се опитват да ме предпазят от нови страдания. Аз съм затворничка в собственото си съзнание. Искам да бъда свободна, независима, непоколебима и да не изпитвам нито болка, нито страх. Само вярата в доброто ми помага да продължа да търся онова, което желае сърцето ми. Някакъв необясним копнеж по нещо, което няма лице, форма или име. Това е просто желание за нещо хубаво, красиво и удовлетворяващо. Нещо, което да придаде смисъл на съществуването ми. Нещо, което да изпълни сърцето и душата ми и да ме стопли, за да се чувствам жива, истинска и щастлива.

   Крия се в моята крепост, за да се приготвя за сблъсъка с реалността. Една, две, хиляди битки ме очакват. И аз ще съм готова, защото знам, че рано или късно ще намеря онова, за което копнея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геви Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...