Крепост от илюзии

   Крия се в моята крепост, за да не се сблъсквам отново и отново с мъката. Една, две, хиляди горещи сълзи се стичат по лицето ми, а аз не знам как да ги спра...

  Крия се в най-тъмното кътче на моята крепост от илюзии, които ме спасяват и ми дават все нови и нови надежди. Там търся утеха, когато не виждам път пред себе си. Там търся обич и разбиране, когато съм самотна. Там крия моите страхове, мечти и тайни, а заедно с тях се крия и аз. Страхувам се да поема риска, да се впусна в непознатото, защото спомените от миналото ме спират и сякаш се опитват да ме предпазят от нови страдания. Аз съм затворничка в собственото си съзнание. Искам да бъда свободна, независима, непоколебима и да не изпитвам нито болка, нито страх. Само вярата в доброто ми помага да продължа да търся онова, което желае сърцето ми. Някакъв необясним копнеж по нещо, което няма лице, форма или име. Това е просто желание за нещо хубаво, красиво и удовлетворяващо. Нещо, което да придаде смисъл на съществуването ми. Нещо, което да изпълни сърцето и душата ми и да ме стопли, за да се чувствам жива, истинска и щастлива.

   Крия се в моята крепост, за да се приготвя за сблъсъка с реалността. Една, две, хиляди битки ме очакват. И аз ще съм готова, защото знам, че рано или късно ще намеря онова, за което копнея...