Прокурорът дойде навреме. Настаниха го в заседателната зала. Подразни се от статуетката на Темида. Имаше само две кристални чаши с вода върху махагоновата маса, ако изключим дърченото чукче с поставката по средата.
– Добър ден – поздрави го адвокатът от вратата. – Добре сте дошъл.
Здрависаха се.
Седяха един срещу друг.
– Слушам. – Адвокатът се преструваше на приятно заинтересован от посещението.
– Хм... откъде да започна? Преди всичко – това е лична среща. Като между колеги.
– Вие юрист ли сте? Всъщност – това се предполага. Иначе няма как да е колегиална среща.
– Да, завършил съм като специалност право.
– По-добре да не питам къде. – Адвокатът не обичаше любезностите и забрави за своята престореност. – Бъдете така добър да ме осветлите относно целта на честта, която ми оказвате.
Прокурорът се чувстваше неловко. Обичаше той да задава въпросите. Никога и нищо не беше осветявал през живота си. Обратното обаче беше правил много пъти.
– Тук пуши ли се?
– Не. ...