Къде е? продължение1
- Хубав сън, но сън! Всичко се случва тук и сега, а действуващите лица сме ние, а и ти знаеш ли, продължи да говори Миролюб, като внимаваше да не разлее кафето и чинийката със сандвич за Радослав. Наскоро бях в града, в най-големия студ и на ъгъла на улицата, там където ветровете са си обявили среща, видях акордеонист!Почервенял от студ, премръзнал, разтяга усърдно акордеона и свири "Мила моя мамо".
- Здравей, не ти ли е студено?
- А, бива си го, ама нали трябва и да се яде? – ми отговаря акордеониста– А от тук минават и доста хора... все някой ще даде нещо...
- И какво,дават ли ти?
- Дават, по малко! Вчера един мъж ме видя от далече и извади 10 лева! Приготви ги да ми ги даде, но като дойде по-близо до мен и ме чу, си ги прибра и отмина...
- А ти, какво друго можеш да свириш?
- Не, не зная, нямам кутре на лявата си ръка ! – демонстративно ми показва деформираната си лява ръка – За това само това съм научил, мила моя мамо!
- О, съжалявам, но можеш ли да изтананикаш тази мелодийка? – и запявам кратка, лесно за запомняне мелодиика, която ми е хрумнала в момента
От устата на акордеониста излезе дрезгав, стържещ глас, който се мъчеше да се натамъни върху тоновете на моята мелодийка, но не се получаваше същото,
- Ех, да имаше сега една ракийка...
- А тази? – продължавам аз, като пея по-ниско, за да му е удобно
Но резултатът беше същият! Несполучливи опити да попадне на точния тон!
– Приятелю, не липсващото кутре на ръката ти пречи, не измъчвай себе си и акордеона, на този студ! А пък и не заблуждавай хората!
- А ти поне даде ли му пари,след като сте замръзнали и двамата? – превиваше се от смях Радослав
- Да, да си купи поне хляб, или може би ракийка, но ме е яд че си играе с доверието ни
- Даваме пари - без връщане
- Даваме коли - без връщане
- Даваме младост - без връщане
- Даваме чувства - без връщане
- Даваме живота си - без връщане
- И на края, остана ни едно – достойнството!
Другото сме го раздали
Не винаги на подходящи твари!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Друмева Todos los derechos reservados
