29.03.2018 г., 2:01

Къде е? продължение1

830 4 11
1 мин за четене

- Хубав сън, но сън! Всичко се случва тук и сега, а действуващите лица сме ние, а и ти знаеш ли, продължи да говори  Миролюб, като внимаваше да не разлее  кафето и чинийката със сандвич за Радослав. Наскоро бях в града, в най-големия студ и на ъгъла на улицата, там където ветровете са си обявили среща, видях акордеонист!Почервенял от студ, премръзнал, разтяга усърдно акордеона и свири "Мила моя мамо".

- Здравей, не ти ли е студено?

- А, бива си го, ама нали трябва и да се яде? – ми отговаря акордеониста–  А от тук минават и доста хора... все някой ще даде нещо...

- И какво,дават ли ти?

- Дават, по малко! Вчера един мъж ме видя от далече и извади 10 лева! Приготви ги да ми ги даде, но като дойде по-близо до мен и ме чу, си ги прибра и отмина...

- А ти, какво друго можеш да свириш?

- Не, не зная, нямам кутре на лявата си ръка ! – демонстративно ми показва деформираната си лява ръка –  За това  само това съм научил, мила моя мамо!

- О, съжалявам, но можеш ли да изтананикаш тази мелодийка? – и запявам кратка, лесно за запомняне мелодиика, която ми е хрумнала в момента

От устата на акордеониста излезе дрезгав, стържещ глас, който се мъчеше да се натамъни върху тоновете на моята мелодийка, но не се получаваше същото,

- Ех, да имаше сега една ракийка...

- А тази? – продължавам аз, като пея по-ниско, за да му е удобно

    Но резултатът беше същият! Несполучливи опити да попадне на точния тон!

 – Приятелю, не липсващото кутре на ръката ти пречи, не измъчвай себе си и акордеона, на този студ! А пък и не заблуждавай хората!

- А ти поне даде ли му пари,след като сте замръзнали и двамата? – превиваше  се от смях Радослав

- Да, да си купи поне хляб, или може би ракийка, но ме е яд че си играе с доверието ни

- Даваме пари - без връщане

- Даваме коли - без връщане

- Даваме младост - без връщане

- Даваме чувства - без връщане

- Даваме живота си - без връщане

- И на края, остана ни едно – достойнството!

 

Другото сме го раздали

Не винаги на подходящи твари!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...