Mar 29, 2018, 2:01 AM

Къде е? продължение1 

  Prose » Narratives
519 4 15
2 мин reading

- Хубав сън, но сън! Всичко се случва тук и сега, а действуващите лица сме ние, а и ти знаеш ли, продължи да говори  Миролюб, като внимаваше да не разлее  кафето и чинийката със сандвич за Радослав. Наскоро бях в града, в най-големия студ и на ъгъла на улицата, там където ветровете са си обявили среща, видях акордеонист!Почервенял от студ, премръзнал, разтяга усърдно акордеона и свири "Мила моя мамо".

- Здравей, не ти ли е студено?

- А, бива си го, ама нали трябва и да се яде? – ми отговаря акордеониста–  А от тук минават и доста хора... все някой ще даде нещо...

- И какво,дават ли ти?

- Дават, по малко! Вчера един мъж ме видя от далече и извади 10 лева! Приготви ги да ми ги даде, но като дойде по-близо до мен и ме чу, си ги прибра и отмина...

- А ти, какво друго можеш да свириш?

- Не, не зная, нямам кутре на лявата си ръка ! – демонстративно ми показва деформираната си лява ръка –  За това  само това съм научил, мила моя мамо!

- О, съжалявам, но можеш ли да изтананикаш тази мелодийка? – и запявам кратка, лесно за запомняне мелодиика, която ми е хрумнала в момента

От устата на акордеониста излезе дрезгав, стържещ глас, който се мъчеше да се натамъни върху тоновете на моята мелодийка, но не се получаваше същото,

- Ех, да имаше сега една ракийка...

- А тази? – продължавам аз, като пея по-ниско, за да му е удобно

    Но резултатът беше същият! Несполучливи опити да попадне на точния тон!

 – Приятелю, не липсващото кутре на ръката ти пречи, не измъчвай себе си и акордеона, на този студ! А пък и не заблуждавай хората!

- А ти поне даде ли му пари,след като сте замръзнали и двамата? – превиваше  се от смях Радослав

- Да, да си купи поне хляб, или може би ракийка, но ме е яд че си играе с доверието ни

- Даваме пари - без връщане

- Даваме коли - без връщане

- Даваме младост - без връщане

- Даваме чувства - без връщане

- Даваме живота си - без връщане

- И на края, остана ни едно – достойнството!

 

Другото сме го раздали

Не винаги на подходящи твари!

© Румяна Друмева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ех,весело е с теб,Антоан !
  • не,не е такъв музикант,защото направо мечка му е стъпила на ухото-няма слух
  • Но защо с музиката?Да е взел кутийки да разиграва,тука има-тука нема,или нещо друго........
    размислите съм ги оставила на вас !
  • Това са умозалюченията на героя ми,Миролюб !Разочарован е от хората,от човека к ато индивид !
  • Зная,Иржи,така е,но какво да ги правя,така излязоха ?!
  • Кажи на лирическия си герой,Румяна,че има приказка-"направи добро и го хвърли в морето!То ще ти се върне двойно",а също "който дава,значи е богат,а взелият е беден"... Да не съжалява!
  • Благодаря И.К. че се спря на моята страничка!!!!
  • Мила И.К.,LiaNik,Благодаря много.че се спря при мен.аз започнах на шега и всеки път.със страх си помествам опитите,за това - огромно ти БЛАГОДАРЯ.че се спря на моята страничка!!!
  • Признавам си, последно време от толкова поезия, направо съм изпуснала продължението.И днес,"Бам" ето ти вече 5 част по ред.Ми ще трябва да наваксам...И ще коментирам, ...
  • Благодаря ,че прочете и коментира моите скромни опити за писане,Ангел!
  • Браво, Руми!
Random works
: ??:??